— Четири! — извика Боби Дентън. — Помните ли съботния ден, за да го имате за свят?
— Да-а-а-а! — изреваха Кръстоносците.
— Три — извика Боби Дентън. — Изговаряте ли името Божие напразно?
— Не-е-е-е! — изреваха Кръстоносците.
— Две! — извика Боби Дентън. — Правите ли си кумири?
— Не-е-е-е! — изреваха Кръстоносците.
— Едно! — извика Боби Дентън. — Имате ли други богове, освен истинския Господ ваш Бог?
— Не-е-е-е! — изреваха Кръстоносците.
— Старт! — изрева Боби Дентън весело. — Пристигаме в Рая! Старт, деца, и амин!
— Хм — промърмори Малачи Констант там, в подобната на комин стаичка в Нюпорт. — Изглежда вестителят в края на краищата ще бъде използван.
— Какво искате да кажете? — попита Румфорд.
— Името ми… означава верен вестител — обясни Констант. — Каква е вестта?
— Съжалявам — отвърна Румфорд и изправи учудено глава. — Не знам за никаква вест. Някой ви е споменал за нещо такова ли?
Констант обърна ръцете си с дланите нагоре.
— Искам да кажа… Иначе защо да си правя целия този труд да стигна до Тритон?
— Титан — поправи го Румфорд.
— Титан, Тритон — измърмори Констант. — Защо, по дяволите, изобщо трябва да ходя там?
„По дяволите“ беше твърде слаба и целомъдрена фраза за Констант и трябваше да мине малко време, преди да си даде сметка, защо я е употребил. „По дяволите“ казваха космическите кадети по телевизията, когато метеорит отнесеше някоя антена или се окажеше, че навигаторът им е космически пират от планетата Циркон. Той се изправи. — Защо, по дяволите, изобщо трябва да ходя там?
— Трябва… уверявам ви — каза Румфорд.
Констант отиде до прозореца и възвърна част от арогантността си.
— Казвам ви отсега, няма да отида никъде!
— Съжалявам да го чуя.
— И вероятно ще трябва да направя нещо за вас, когато стигна там, нали? — попита Констант.
— Не — отговори Румфорд.
— Тогава защо съжалявате? Какво ви влиза в работата?
— Не ми влиза в работата. Съжалявам за вас. Наистина ще пропуснете нещо.
— Например?
— Ами… Най-приятния климат, който можете да си представите, като начало.
— Климат? — възкликна Констант презрително. — След като имам къщи в Холивуд, в Кашмирската долина, Акапулко, Манитоба, Таити, Париж, на Бермудите, в Рим, Ню Йорк и Кейптаун? Да напусна Земята, за да търся по-приятен климат?
— На Титан има нещо повече от хубав климат — каза Румфорд. — Жените, например, са най-красивите същества между Слънцето и Бетелгейзе.
Констант изсумтя презрително.
— Жени! Мислите, че за мен представлява трудност да имам красиви жени? Мислите, че съм зажаднял за любов и единственият начин да се добера до красива жена е да се кача на някой космически кораб и да полетя към един от спътниците на Сатурн? Шегувате ли се? Имал съм толкова красиви жени, че всеки между Слънцето и Бетелгейзе би се просълзил, дори ако само му кажат „здрасти“!
Той измъкна портфейла от джоба си и от него — снимката на последното си завоевание. Две мнения не можеше да има — момичето на фотографията бе ослепително красиво. Беше носителка на титлата Мис Зона на Канала, кандидатка за титлата Мис Свят и всъщност далеч по-красива от носителката и. Красотата и бе уплашила журито.
Констант подаде снимката на Румфорд.
— Има ли нещо подобно на Титан? — попита той.
Румфорд разгледа фотографията респектиран и му я върна.
— Не… На Титан няма нищо такова.
— Добре — продължи Констант, чувствайки, че отново е на кормилото на съдбата си, — климат, красиви жени… Какво друго?
— Нищо друго — отговори Румфорд тихо и сви рамене. — О, произведения на изкуството… Ако обичате изкуството.
— Притежавам най-голямата частна колекция в целия свят — заяви Констант.
Бе наследил тази прославена колекция. Беше я създал баща му или по-скоро посредниците на баща му. Наистина бе пръсната из музеите по целия свят и на всеки експонат ясно бе отбелязано, че е част от колекцията „Констант“. Бе създадена и разпределена по този начин по препоръката на Директора за връзки с обществеността на корпорацията „Магнум Опус“, чието единствено предназначение бе да се грижи за делата на Констант.
Колекцията бе създадена с цел да се покаже колко щедри, полезни и чувствителни могат да бъдат милиардерите. Освен всичко останало, тя се бе оказала и великолепно капиталовложение.
— Значи и изкуството отпада — отбеляза Румфорд.
Констант се канеше да прибере Мис Зона на Канала отново в портфейла, когато почувства, че държи в ръката си не една, а две снимки. Под горната имаше още една. Предположи, че е на предшественичката на мис Зона на Канала и реши, че нищо не пречи да покаже на мистър Румфорд и нея — да му покаже на каква божествена мацка е имал възможност да посочи вратата.