Икономът се поклони и излезе.
— Това беше хубава сцена за пред слуга — отбеляза Румфорд.
— В общи линии — отвърна Беатрис — моят принос за утвърждаване достойнството на семейството е по-голям от твоя.
Румфорд отпусна глава.
— Нима съм те разочаровал в нещо? Това ли искаш да кажеш?
— В нещо? — възкликна Беатрис. — Във всичко!
— Какво, според теб, трябваше да направя?
— Можеше да ме предупредиш за този борсов крах! Можеше да ми спестиш това, което преживявам в момента!
Ръцете на Румфорд заработиха във въздуха, сякаш тъжно изпробваха размерите на различни аргументи.
— Е? — каза Беатрис.
— Просто ми се ще да можехме да попаднем в хроно-синкластичния инфундибулум заедно — отвърна Румфорд, — така че да разбереш веднага за какво става дума. Сега мога единствено да те уверя, че пропускът ми да те предупредя за борсовия крах е също толкова част от естествения порядък на нещата, колкото, да кажем, и Халеевата комета… Да се гневиш за едното или другото е еднакво безпредметно.
— Искаш да кажеш, че си безхарактерен и че не носиш никаква отговорност за мен. Съжалявам, че казвам това, но е истина.
Румфорд поклати глава.
— Истина е — съгласи се той, — но… О, Боже, каква точна истина!
Отново взе списанието. То се отвори на средния лист, където имаше цветна реклама на цигари „Лунна мъгла“. Тютюневият концерн „Лунна мъгла“ наскоро бе купен от Малачи Констант.
„Удоволствие в дълбочина“ — пишеше най-отгоре на рекламата. Снимката отдолу бе снимката на трите сирени от Титан. Бяха там — бялото момиче, златното момиче и кафявото момиче.
За щастие пръстите на златното момиче, опрени върху лявата му гърда, бяха разперени по подходящ начин, така че художникът да може да нарисува между два от тях цигара „Лунна мъгла“. Димът от цигарата минаваше покрай ноздрите на другите две момичета и тяхната способна да анихилира космоса похот сякаш бе съсредоточена единствено върху неговия ментов аромат.
Румфорд знаеше, че Констант ще се опита да опорочи снимката, използвайки я за комерсиални цели. Баща му бе направил нещо подобно, след като разбра, че няма цена на която да купи Мона Лиза на Леонардо да Винчи. Старецът бе наказал Мона Лиза, използвайки я в рекламна кампания за анални свещички за температура. Това бе начинът на свободната инициатива да се справи с красотата, заплашваща да вземе надмощие.
Устните на Румфорд произведоха звук, подобен на жужене. Това беше звукът, който той издаваше, когато се приближаваше до съчувствието. Съчувствието, до което се приближаваше, бе за Малачи Констант, който преживяваше много по-тежки времена от Беатрис.
— Изслушах ли цялата ти защитна реч? — попита Беатрис, заставайки зад стола на Румфорд. Ръцете и бяха скръстени и той, прочитайки мислите и, знаеше, че тя вижда острите си, стърчащи лакти като саби на тореадор.
— Моля? — попита Румфорд.
— Това мълчание… това, че се криеш зад списанието… това ли са всичките ти опровержения?
— Опровержения… едва ли има по-точна дума от тази — кимна Румфорд. — Казвам нещо и ти го опровергаваш, след това аз те опровергавам, след това идва някой друг и опровергава и двама ни. — Той потрепери. — Какъв кошмар! Всеки чака на опашка, за да опровергае някой друг!
— Не можеш ли — попита Беатрис — да ми подскажеш някаква борсова информация, която да ми даде възможност да си върна всичко, което загубих и да спечеля повече? Ако имаш и грам грижа за мен, не можеш ли да ми кажеш как точно Малачи Констант ще ме подмами да замина на Марс, за да мога да го надхитря?
— Слушай — каза Румфорд, — животът за един човек на точността е като голямо увеселително влакче. — Той закри лицето си с ръце и потрепери. — Ще ти се случат всякакви неща. Виждам влакчето, на което летиш нагоре и надолу. И… наистина мога да ти дам лист хартия, който да те предупреждава за всяко пропадане и сътресение, за всеки таласъм, който може да изникне пред теб в тунела. Но това няма да ти помогне никак.
— Не виждам защо.
— Защото въпреки всичко, ще трябва да продължиш да се носиш върху влакчето — отвърна Румфорд. — То не е мое творение, не е моя собственост и не аз определям кой да се вози на него и кой — не. Просто знам какъв е маршрутът.
— И Малачи Констант е част от това?
— Да.
— И няма начин да го избегна?
— Няма.
— Добре… Кажи ми тогава точно кое ще накара пътищата ни да се пресекат и ме остави да предприема поне малкото, което мога.
Румфорд сви рамене.
— Добре… щом желаеш… Ако така ще се почувстваш по-добре… В този момент Президентът на Съединените щати обявява началото на Новата космическа ера, за да облекчи безработицата. Милиарди долари ще бъдат похарчени за непилотирани космически кораби, единствено за да се разкрият нови работни места. Първият епизод от тази Нова космическа ера ще бъде изстрелването на „Кит“ следващия вторник. „Кит“ ще бъде преименуван на „Румфорд“ в моя чест, ще бъде натоварен с маймуни на латернаджии и ще бъде изстрелян в посока Марс. И двамата с Констант ще вземете участие в церемониите. Ти ще се качиш на борда, за да направиш церемониален оглед и един повреден прекъсвач ще те изпрати в небето, заедно с маймуните.