Струва си на това място да прекъснем разказа, за да кажем, че тази фантасмагорична история, чута от Беатрис, беше един от малкото известни случаи, в които Уинстън Найлс Румфорд излъга.
Ето кое беше истина в думите му: „Кит“ наистина щеше да бъде преименуван и изстрелян във вториник, а Президентът на Съединените щати щеше да обяви началото на Новата космическа ера.
Някои от коментарите на Президента в тази връзка си струва да бъдат повторени — трябва да се запомни, че той придаде особен аромат на думата „прогрес“, произнасяйки я като „потрес“. Освен това придаде аромат и на думите „окачалка“ и „къща“, произнасяйки ги като „откачалка“ и „каша“.
— Все още има хора, които не престават да говорят, че американската икономика е стара и болна — каза Президентът. — Съвсем честно, не мога да разбера как е възможно да приказват подобни неща, защото сега имаме повече възможности за потрес на всички фронтове, от когато и да било през цялата човешка история.
Има една област, в която бихме могли да осъществим особен потрес и това е областта на космическите изследвания. Веднъж бяхме принудени да се откажем, но ние американците не признаваме думата „не“, щом става дума за потрес.
Всеки ден в Белия дом при мен идват разколебани хора — продължи Президентът, — за да се жалват и оплакват. „О, господин Президент — казват те, — брокерските каши са задръстени с автомобили, самолети, кухненски уреди и други работи. О, господин Президент, никой вече не иска фабриките да произвеждат каквото и да било, защото всички си имат по един, два, три и четири броя от всичко“.
Помня един човек, производител на откачалки, който не можеше да мисли за нищо друго, освен че бил задръстен с откачалки, които нямало как да продаде в брокерските каши. И аз му казах: "През следващите двайсет години, драги мой, населението на земята ще се удвои и всички тези милиарди нови хора ще искат да слагат дрехите си на нещо, така че не се отчайвай. Междувременно, защо не забравиш поне за малко тези откачалки в брокерските каши, и не помислиш за потреса в космоса?
Казах на него, казвам на вас, а и на всеки друг — космосът може да погълне производителността на трилиони светове с размерите на Земята. Можем да строим и изстрелваме ракети вечно и пак няма да запълним цялото пространство, пак няма да научим всичко, което може да се научи за него.
И същите тези хора, които толкова се оплакват, казват: „О, господин Президент, но какво ще правим с хроно-синкластичните инфундибулуми, какво ще правим с това, какво ще правим с онова?“ И аз им казвам: „Ако хората слушаха такива като вас, нямаше да има никакъв потрес. Нямаше да има телефон и други подобни. И освен това — казвам им аз, казвам го и на вас, казвам го и на всеки друг — не е нужно да качваме хора на тези космически ракети. Ще използваме обикновени животни.“
Това не беше всичко в тази реч.
Малачи Констант от Холивуд, Калифорния излезе от кристалната телефонна кабина напълно изтрезнял. Очите му пареха като въглени. В устата си усещаше вкус на конска пот.
Беше сигурен, че вижда русата красавица за първи път.
Зададе и един от стандартните въпроси, така често възникващи по време на резки промени:
— Къде отидоха всички?
— Ти ги изхвърли — отговори жената.
— Аз? — попита Констант.
— Аха. Да не искаш да кажеш, че си скъсал лентата?
Констант кимна едва-едва. Към края на петдесет и шестте дни, докато траеше купонът, бе настъпил един момент, когато вече нямаше какво друго да скъса. Целта му бе да стане недостоен за каквато и да било съдба, неспособен да изпълни каквато и да било мисия, да бъде твърде болен, за да може да пътува. Бе постигнал потресаващи резултати.
— О, голямо шоу беше — каза жената. — Докато помагаше да хвърлят рояла в басейна, се забавляваше отлично. После, когато това стана, изпадна в пристъп на плач.
— Пристъп на плач? — повтори Констант. Това беше нещо ново.
— Аха — кимна жената. — Разказа колко ужасно е било детството ти и накара всички да слушат колко нещастен си бил тогава. Как баща ти нито веднъж през живота си не ти подхвърлил топка — каквато и да било топка. През повечето време никой не разбираше за какво говориш, но когато се разбираше, ставаше ясно, че не е имало никаква топка. След това заговори за майка си — продължи русата красавица. — Каза, че била курва, а след това, че се гордееш задето си син на курва, ако това се разбирало под „курва“. После обеща да подариш нефтен кладенец на всяка жена, която дойде при теб, стисне ръката ти и каже силно и ясно: „Аз съм курва, точно като майка ти“.