— И какво стана после?
— Даде по един нефтен кладенец на всички жени. После започна да плачеш още повече, попадна на мен и заяви на всеослушание, че аз съм единственият човек на света, на когото можеш да се довериш. Каза, че всички останали само чакали да заспиш, за да те качат на космически кораб и изстрелят към Марс. След това ги изгони, с изключение на мен. Даже и прислугата.
След това отлетяхме до Мексико, за да се оженим и се върнахме тук. А сега научавам, че нямаш дори цокало, в което да се изпикаеш, да не говорим за прозорец, през който да изхвърлиш пикнята. По-добре отиди във фирмата си, за да разбереш какво по дяволите става, защото приятелят ми е гангстер и ще те убие, ако му кажа, че не се грижиш за мен както трябва.
— Мама му стара — продължи тя — моето детство беше по-нещастно от твоето. Майка ми беше курва, а баща ми никога не се прибираше у дома… но освен това бяхме и бедни. Ти поне си имал милиарди долари.
В Нюпорт Беатрис Румфорд обърна гръб на мъжа си. Стоеше на прага на Музея на Скип, с лице към коридора. По него се разнесе гласът на икононома, който беше при входната врата и викаше Казак, кучето от космоса.
— И аз знам нещичко за увеселителните влакчета — каза Беатрис.
— Това е добре — отвърна Румфорд глухо.
— Когато бях десетгодишна — продължи Беатрис, — баща ми реши, че ще ми е много забавно, ако се кача на такова нещо. Обикновено прекарвахме лятото в Кейп Код и веднъж отидохме с колата в един лунапарк до Фол Ривър. Купи два билета, защото смяташе да се качи с мен. Беше достатъчно само да погледна това влакче. Стори ми се мръсно, опасно и глупаво, въпреки че баща ми беше председател на борда на директорите на Централната нюйоркска железница. Прибрахме се вкъщи — каза Беатрис с гордост. Очите и заблестяха и тя добави рязко — Ето как трябва да се отнасяме към увеселителните влакчета.
Тя излезе от Музея на Скип, застана във фоайето и зачака появата на Казак. След миг зад гърба си почувства електрическото присъствие на съпруга си.
— Беа — заговори той, — ако изглеждам безразличен към нещастието ти, то е защото знам колко хубаво ще се нареди всичко в края на краищата. Ако изглежда грубо от моя страна да не се възмущавам от идеята за чифтосването ти с Констант, това е само смиреното ми признание, че той ще ти бъде много по-добър съпруг отколкото аз някога съм бил или ще бъда.
Очаквай да се влюбиш истински за първи път, Беа — продължи Румфорд. — Ще се се държиш аристократично, без да имаш нужда от никакви външни белези за аристократичност. Няма да разполагаш с нищо друго, освен с достойнството, интелигентността и нежността, които ти е дал Бог… Ще получиш само този материал. Нищо повече. И с него ще осъществиш изключителни неща.
Румфорд простена дрезгаво. Започваше да става безплътен.
— О, Боже! — каза той. — И ми говориш за увеселителни влакчета! Някой път се замисли за влакчето, в което съм аз. Някой ден, на Титан, ти ще разбереш колко безмилостно съм бил използван аз самият, от кого и за какви противни, жалки цели.
Казак, с провисналите си бърни, се втурна в къщата и спирайки, се плъзна по лъснатия под.
Забоксува на място, опитвайки се да завие под прав ъгъл към Беатрис. Тичаше все по-бързо, но не можеше да се отдели от там, където беше.
Стана прозрачен.
Започна да се свива, да свисти безумно по пода на фоайето, като пинг-понг в тиган.
След това изчезна.
Вече нямаше куче.
Без да се обръща, Беатрис знаеше, че и мъжът и е изчезнал.
— Казак? — повика го тя едва чуто. Опита се да изщрака с пръсти, както се прави, за да привлечеш вниманието на куче. Пръстите и бяха прекалено омекнали, за да произведат звук. — Добро кученце — прошепна Беатрис.
ГЛАВА ТРЕТА
ОБЕДИНЕНИ ТОПЛИ МЕКИЦИ ПРЕДПОЧИТАНИ
„Синко, казват, че в тази страна няма кралски особи, но все пак искаш ли да ти кажа как да бъдеш крал на Съединените американски щати? Падни в дупката на външна тоалетна и излез, ухаещ на рози.“
„Магнум Опус“, Лос Анджелеската корпорация, която се грижеше за финансовите дела на Малачи Констант, бе основана от баща му. Помещаваше се в сграда на трийсет и един етажа. Въпреки че „Магнум Опус“ притежаваше цялата постройка, използваше само последните три етажа и отдаваше под наем останалите на корпорациите, които контролираше.