Някои от тях, наскоро продадени от „Магнум Опус“, сега се изнасяха. Други, наскоро закупени от „Магнум Опус“ — се нанасяха.
Сред наемателите бяха „Галактически кораби“, тютюневия концерн „Лунна мъгла“, „Фанданго Петролеум“, монорелсови пътища „Ленъкс“, „Пържи-за-миг“, фармацевтика „Сани-дама“, сяра „Луис & Дани“, „Дюпре Електроникс“, „Юнивърсал Пиезоелектрик“, „Психокинеза“ — дружество с неограничена отговорност, „Ед Муар & С-ие“, „Макс-мор“ машини и инструменти, „Уилкинсън“ бои и лакове, „Американска левитационна компания“, „Бърз порой“, ризи „Краля на безделието“, „Върховен смъртен случай“ и „Осигурителна компания на Калифорния“.
Сградата на Магнум Опус представляваше висока дванайсетостенна призма, облицована със светлозелено стъкло, което към основата отиваше към розово. Според архитекта, дванайсетте стени символизираха дванайсетте велики религии на света. Досега никой не бе искал от архитекта да ги изброи.
Това беше добре, защото не би могъл да го направи.
На покрива имаше площадка за кацане на хеликоптер.
Сянката и боботенето на хеликоптера на Констант над площадката за кацане заприлича на много от хората долу на сянката и боботенето на Светлия Ангел на смъртта. Заприлича им на него заради борсовия крах, защото пари и работа се намираха толкова трудно…
Най-много им заприлича на това, защото нещата, които се бяха стоварили върху тях с най-голяма тежест, които бяха разрушили всичко наоколо, бяха начинанията на Малачи Констант.
Констант сам пилотираше хеликоптера, тъй като цялата му прислуга го бе напуснала предишната нощ. Пилотираше го лошо. Приземи го с трясък, който накара сградата да потрепери.
Пристигаше, за да проведе разговор с Рансъм К. Фърн, президент на „Магнум Опус“.
Фърн го очакваше на трийсет и първия етаж — в голямата единична стая, която служеше за кабинет на Констант.
Беше обзаведена призрачно, тъй като никой от мебелите нямаше крака. Всичко се крепеше магнетично на определена височина. Масите, бюрото и бара представляваха увиснали във въздуха плотове. Столовете бяха наклонени, носещи се във въздуха купички. Най-странни от всичко бяха моливите и бележниците, пръснати навсякъде из стаята, под ръка на всеки, на който му дойде струваща си да се запише идея.
Килимът беше зелен като трева поради простата причина, че беше трева — истинска трева, зелена и сочна като всяко игрище за голф.
Малачи Констант се спусна от покрива до кабинета си с личния си асансьор. Когато вратата се отвори със свистене, Констант се стресна от безкраките мебели, от летящите моливи и бележници. Не беше влизал в кабинета си от осем седмици. Някой бе сменил обзавеждането.
Рансъм К. Фърн, застаряващият президент на „Магнум Опус“, стоеше пред заемащия цялата стена прозорец и гледаше навън към града. Беше с черното си бомбе и черното си палто, марка „Честърфийлд“. Държеше бамбуковия си бастун в стойка „за почест“. Беше удивително слаб — както винаги.
— Задник като карфица — бе казал Ноел, бащата на Констант, за Фърн. — Рансъм К. Фърн е като камила, която е изгорила двете си гърбици и сега гори всичко останало, освен косата и очите си.
Според цифрите, публикувани от данъчното бюро, Фърн бе най-добре платеният изпълнителен директор в страната. Заплатата му беше кръгло милион долара годишно, плюс добри възможности за инвестиции и защита от инфлацията.
Беше започнал работа в „Магнум Опус“ двайсет и двегодишен. Сега бе на шейсет.
— Някой… някой е сменил всички мебели — каза Констант.
— Да — кимна Фърн, все още загледан в града. — Някой ги е сменил.
— Ти? — попита Констант.
Фърн изсумтя, без да бърза да отговори.
— Помислих си, че трябва да демонстрираме лоялност към собствените си продукти.
— Никога… никога не съм виждал подобно нещо… Нямат крака, носят се във въздуха.
— Магнитно поле — обясни Фърн.
— Мисля, че изглеждат чудесно… След като свикнах да ги гледам… И ги прави някоя от нашите компании?
— „Американската левитационна компания“. Ти каза да я купим, така че я купихме.
Рансъм К. Фърн се отдалечи от прозореца. Лицето му представляваше смущаваща комбинация от младост и старост. По него не личаха белези от никакви междинни фази в процеса на остаряването, нито следа от мъжа на трийсет, четирийсет или петдесет, останал в миналото. Виждаха се само юношеството и шейсетте. Сякаш седемнайсетгодишен младеж бе изсушен и изсмукан от гореща струя въздух.