Упълномощена съм от мисис Уинстън Найлс Румфорд да Ви съобщя, че не е в състояние да отправи поканата, за която настоявате. Тя е сигурна, че ще разберете чувствата и, свързани с това събитие — феноменът, който желаете да наблюдавате, е тъжен, чисто семеен проблем и едва ли е уместно да бъде наблюдаван от външни хора, независимо колко благородни са мотивите за тяхното любопитството.
Мисис Румфорд и екипът и не отговаряха на никой от хилядите въпроси за материализацията, които им се задаваха. Всъщност мисис Румфорд смяташе, че дължи на света съвсем малко информация. Тя изпълняваше това неизразимо малко задължение, като след всяка материализация издаваше комюнике. То никога не надвишаваше сто думи. Икономът и го залепваше на една стъклена витрина, окачена на стената до входа на имението.
Единственият вход представляваше врата в западната стена, като от „Алиса в страната на чудесата“. Беше висока само метър и трийсет. Беше стоманена и се заключваше с голяма брава, марка „Йейл“.
Големият портал на имението беше зазидан.
Комюникетата, които се появяваха в стъклената витрина до вратата, неизменно бяха сухи и издаваха раздразнителност. Съдържащата се в тях информация можеше да натъжи всеки, които изпитваше и троха любопитство. Съобщаваше се точното време, в което съпругът на мисис Румфорд, Уинстън, и неговото куче, Казак, са се материализирали и точното време, в което са се дематериализирали. Здравословното състояние на кучето и мъжа неизменно биваше определяно като добро. От комюникетата се подразбираше, че съпругът на мисис Румфорд може ясно да вижда в миналото и бъдещето, но подробности за видяното в двете посоки никога не се появяваха.
Сега тълпата беше подмамена да отиде другаде, за да се осигури безпроблемния достъп на една наета лимузина до вратата на западната стена. От нея слезе слаб мъж с дрехи на конте от началото на века и показа някакъв документ на полицая пред вратата. Беше маскиран с тъмни очила и изкуствена брада.
Полицаят кимна и мъжът отключи вратата сам, с ключ, който извади от джоба си. Влезе в имението и затръшна вратата след себе си.
Лимузината потегли.
„Пазете се от кучето“ пишеше над малката желязна врата. Пламъчетата на летния залез блещукаха като ножове и бръсначи по парчетата счупено стъкло, забити в бетона върху горния край на стената.
Мъжът, който влезе, беше първият човек, получавал някога покана от мисис Румфорд да присъства на материализацията. Той не беше велик учен. Дори нямаше добро образование. Бяха го изхвърлили от университета във Вирджиния по средата на първата му година. Това бе Малачи Констант от Холивуд, Калифорния — най-богатият американец и печално известен нехранимайко.
„Пази се от кучето“ — пишеше над малката желязна врата. Но зад стената се виждаше само скелет от куче. Той имаше нашийник с жестоки шипове и бе окован с верига за стената. Принадлежеше на много голямо куче — мастиф. Дългите му зъби бяха стиснати. Черепът и челюстите представляваха ловко сглобен, функциониращ модел на машина за късане на плът. Челюстите се затваряха така: чат. Ето на това място са били умните очи, там — чувствителните уши, подозрителните ноздри, мозъкът на месоядното животно. Въжета от мускули са свързвали костите тук и тук и са съединявали зъбите — чат.
Скелетът беше символ — театрален реквизит, част от разговор, сглобен от жената, която не разговаряше почти с никого. Никакво куче не бе умряло на своя пост там край стената. Мисис Румфорд беше купила костите от ветеринаря, бе ги избелила и лакирала, а след това ги бе съединила с тел. Скелетът беше един от горчивите и тайнствени отговори на зловещите номера, които времето и съпругът на мисис Румфорд и бяха погодили.
Мисис Уинстън Найлс Румфорд притежаваше седемнайсет милиона долара. Мисис Уинстън Найлс Румфорд притежаваше най-високото обществено положение, което би могло да се достигне в Съединените американски щати. Мисис Уинстън Найлс Румфорд беше здрава и хубава, а освен това и талантлива.
Талантът и беше като поетеса. Бе публикувала анонимно едно тънко томче стихотворения, наречено „Между темпо и Тамбукту“. То се прие доста добре.
Заглавието произлизаше от факта, че думите между темпо и Тамбукту в един малък речник, са свързани с време.
Но, колкото и да беше надарена, мисис Румфорд вършеше чудати неща, като това да окове във верига кучешки скелет за стената, като това да зазида портала на имението, като това да остави прославената си градина да се превърне в джунгла.
Поуката: Парите, положението, здравето, красотата и талантът не са всичко.