Фърн четеше по две книги на ден. Казано е, че Аристотел е бил последният човек, запознат както трябва с културата на собствената си цивилизация. Рансъм К. Фърн бе положил впечатляващи усилия да постигне неговите успехи. До известна степен не бе сполучил така добре, както Аристотел, да види закономерност в нещата, които знаеше.
Интелектуалната планина се бе напънала и бе родила философска мишка и Фърн не се колебаеше да признае, че е такава, при това кльощава. Фърн изразяваше философията си като диалог, с най-прости думи:
— Отиваш при някого и му казваш: „Как вървят нещата ти, Джо?“ и той отговаря: „О, добре. По-добре от това няма накъде.“ Вглеждаш се в очите му и виждаш, че всъщност по-зле от това едва ли има накъде. Като се замислиш, всички са ужасно зле и най-лошото е, че май нищо не може да им помогне.
Това го правеше безсърдечно внимателен.
То му помагаше и в бизнеса, защото Фърн автоматично можеше да заключи, че човекът срещу него е много по-слаб и по-отегчен, отколкото изглежда на пръв поглед.
Понякога хората със здрави нерви намираха нещата, които промърморваше под нос, за смешни.
Фактът, че бе работил най-напред за Ноел, а после и за Малачи допринасяше за това, всичко, което кажеше, да звучи горчиво-смешно, защото той превъзхождаше Констант баща и син във всяко отношение, освен в едно — единственото, което има някакво значение. Констант баща и син имаха невероятни количества сляп късмет.
Досега.
Малачи Констант все още не бе успял да проумее, че късметът му го е напуснал — изцяло. Все още не бе проумял, въпреки че зловещата новина му бе съобщена от Фърн по телефона.
— Боже! — възкликна Констант искрено. — Колкото повече гледам тези мебели, толкова повече ми харесват. Струва ми се, че ще се продават като топли мекици.
В говоренето на Малачи Констант за бизнес имаше нещо патетично и отблъскващо. С баща му беше същото. Както и сина си, старият Ноел Констант не разбираше нищо от бизнес — малкото чар, който двамата имаха, се изпаряваше в момента, в който започваха да се преструват, че успехът им се дължи на умението им да различат лактите си от бухалка за бейзбол.
Имаше нещо неприлично в това, един милиардер да е оптимистично настроен, агресивен и хитър.
— Ако питаш мен — каза Констант — това беше доста смислена инвестиция… Компания, която прави подобно обзавеждане…
— Обединени топли мекици, предпочитани — отбеляза Фърн. „Обединени топли мекици, предпочитани“ беше любимата му шега. Когато някой отидеше при него, молейки за съвет как да вложи парите си, така че да се удвоят за шест седмици, той го съветваше с мрачно изражение на лицето да ги вложи в тези измислени акции. Някои наистина се опитваха да го послушат.
— Да седиш на канапе, произведено от „Американската левитационна компания“, е по-трудно, отколкото да седиш в кану от брезова кора — отбеляза Фърн сухо. — Отпусни се върху някой от тези така наречени столове и той ще те отхвърли нагоре, както прашка камък. Седни на ръба на бюрото и то ще затанцува с теб из стаята като един от братя Райт при Кити Хоук.
Констант докосна бюрото съвсем леко. То потрепери неспокойно.
— Е, наистина не са отстранили всички недостатъци — съгласи се той.
— По-верни думи нивга не са били произнасяни — заяви Фърн тържествено.
Тогава Констант изказа мнение, което не бе изказвал никога преди това:
— Човек има право да греши от време на време.
— От време на време? — Фърн повдигна вежди. — От три месеца насам ти вземаш само погрешни решения. Натвори неща, които бих сметнал за невъзможни. Постигна много повече от това, да ликвидираш резултатите на над четирийсет години вдъхновена стрелба в тъмното.
Рансъм К. Фърн грабна един молив от въздуха и го счупи на две.
— „Магнум Опус“ вече не съществува. Ние двамата сме последните хора в сградата. Всички останали взеха заплатите си и бяха изпратени вкъщи. — Той кимна и отиде до вратата. — Телефонната централа е включена така, че всички повиквания да идват направо тук, на твоя телефон. И когато си тръгваш, мистър Констант, сър, не забравяй да изгасиш лампите и да заключиш пътната врата.
Може би на това място е добре да се разкаже историята на „Магнум Опус“.
„Магнум Опус“ се роди като идея в главата на един янки, пътуващ търговец на лъскави кухненски съдове. Този янки бе Ноел Констант, родом от Бедфорд, Масачузетс. Той беше баща на Малачи.
Бащата на Ноел, на свой ред, бе Силванус Констант, монтьор на тъкачни станове в тъкачната фабрика „Ню Бедфорд“, поделение на „Голямата републиканска вълнена компания“. Той бе анархист, но никога не бе имал неприятности заради това, освен с жена си.