След този епизод той продължи да се ръководи от Библията, но вече задържаше дяловете си в предприятията, които му допадаха.
През първите две години в стая номер 223 на хотел „Уилбърхамптън“ идваше само един посетител. Той не знаеше, че Ноел Констант е богат. Този посетител беше камериерката Флорънс Уайтхол, която прекарваше с него по една нощ на всеки десет срещу малко, фиксирано заплащане.
Флорънс, както и всеки друг от хотел „Уилбърхамптън“, му вярваше, когато той твърдеше, че търгува с пощенски марки. Личната хигиена не беше слабост на Ноел Констант и не бе трудно да се се досетиш защо ръцете му вечно бяха изпоцапани с лепило.
Единствените хора, които знаеха колко е богат, бяха служителите в данъчната служба и във височайшата счетоводна фирма „Клъф и Хигинс“.
Тогава, след тези две години, Ноел Констант прие втория си посетител.
Това беше един слаб, наблюдателен синеок младеж на двайсет и две. Той ангажира вниманието на домакина си с твърдението, че е от Данъчната служба на САЩ.
Констант го покани в стаята си и му кимна да седне на леглото. Самият той остана прав.
— Започнаха да изпращат деца, така ли? — попита Ноел.
Посетителят не се обиди. Той се възползва от подигравката, за да изрисува един наистина смразяващ кръвта образ:
— Дете със сърце от камък и ум, бърз като мангуста, мистър Констант. Освен това съм учил в Харвардската бизнес-школа.
— Възможно е да е така, но не мисля, че сте в състояние да ми направите каквото и да било — отвърна Констант. — Не дължа на данъчната служба и цент.
Безсърдечният посетител кимна:
— Знам. Всичко беше в ред. Като в аптека.
Младежът огледа стаята. Не беше изненадан от мизерията. Бе живял достатъчно на този свят, за да очаква да види нещо нездраво.
— Прегледах данъчните ви документи за последните две години — каза той. — Според изчисленията ми, вие сте човекът с най-голям късмет, живял някога.
— С най-голям късмет? — учуди се Констант.
— Струва ми се, да — отвърна младият посетител. — Вие не мислите ли така? Например… С какво се занимава „Тежкотоварни влекачи“?
— „Тежкотоварни влекачи“? — попита Ноел Констант неразбиращо.
— За период от два месеца сте притежавали петдесет и три процента от тази фирма.
— Ами… с тежкотоварни влекачи, предполагам… за влачене на тежки неща — отговори Ноел Констант вдървено. — И най-различни свързани с това дейности.
Младият посетител се усмихна и под носа му се образуваха котешки мустаци.
— За ваше сведение — каза той, — през последната война името „Тежкотоварни влекачи“ е било дадено от правителството на една свръхсекретна лаборатория за разработка на подводни подслушвателни устройства. След войната тя била продадена на частния капитал, но името останало същото. Тъй като предметът на дейност все още е свръхсекретен, единственият клиент си остава правителството.
— Какво, например — продължи младият посетител, — успяхте да научите за „Индиана Нова“, за да сте сигурен, че капиталовложението ще се окаже добро? Да не би да смятахте, че произвежда книжни шапчици за рождени дни?
— Данъчната служба желае да отговоря на тези въпроси? — попита Ноел Констант. — Трябва да опиша с подробности всяка компания, която някога съм притежавал, иначе ще ми вземете парите?
— Интересувам се заради собственото си любопитство. По реакцията ви съдя, че нямате никаква представа с какво се занимава „Индиана Нова“. За ваше сведение, тази фирма не произвежда нищо, а държи някои ключови патенти за машини за регенериране на автомобилни гуми.
— Тогава не е ли по-добре вече да започнем да се занимаваме с въпросите на данъчната служба? — попита Ноел Констант троснато.
— Вече не работя там — отвърна младият посетител. — Тази сутрин напуснах работата, за която получавах сто и петнайсет долара на седмица, за да започна на друго място, срещу две хиляди на седмица.
— Къде? — попита Ноел Констант.
— При вас — отвърна младежът. — Името ми е Рансъм К. Фърн.
Той стана и протегна ръката си.
— В Харвард имах преподавател — каза младият Фърн на Ноел Констант, — който непрекъснато повтаряше, че съм умен, но трябва да намеря своето момче, ако съм искал да забогатея. Не пожела да ми обясни какво точно имаше предвид. Каза ми, че рано или късно ще разбера. Попитах го как да търся своето момче и той ме посъветва да поработя година-две в данъчната служба.
Когато преглеждах данъчните ви декларации, мистър Констант, изведнъж разбрах какво е имал предвид. Имал е предвид, че съм умен и работлив, но ми липсва късмет. Трябваше да намеря някой, който има удивителен късмет. Е, намерих го.