Вуйчо не знаеше кой го е писал. Трудно му беше да прави предположения, тъй като му бяха известни имената само на трима души — на Сержант Бракман, на Вооз и неговото.
Влезе в котелното и затвори вратата. Беше възбуден, въпреки че не знаеше защо. Започна да чете на светлината, която се процеждаше през мръсния прозорец.
Скъпи Вуйчо — така започваше писмото.
Скъпи Вуйчо — започваше писмото. — Не са много, Бог ми е свидетел, но това са нещата, които знам със сигурност, а в края ще видиш един списък на въпросите, чиито отговори трябва да направиш всичко възможно, за да научиш. Тези въпроси са важни. За тях мислих повече, отколкото за отговорите, до които вече достигнах. Ето първото нещо, което знам със сигурност:
1. Ако въпросите не ти говорят нищо, такива ще бъдат и отговорите.
Всички неща, които авторът на писмото знаеше със сигурност, бяха номерирани, сякаш за да се подчертае мъчителната, тежка същност на играта научаване на нещо със сигурност. Имаше сто петдесет и осем такива неща. В началото бе имало сто шейсет и пет, но седемнайсет бяха задраскани.
Второто беше: 2. Аз съм нещо, което се нарича „живо“.
Третото беше: 3. Намирам се на място, наречено „Марс“.
Четвъртото беше: 4. Намирам се в част от нещо, наречено „армия“.
Петото беше: 5. Армията възнамерява да убие други неща, наричани „живи“, на място, наречено „Земя“.
Нито едно от първите осемдесет и едно неща не беше задраскано. В тях авторът стигаше все по-дълбоко и по-дълбоко и грешките му ставаха все по-многобройни.
Вооз бе отбелязан и изоставен на твърде ранен етап в играта.
46. Внимавай с Вооз. Той не е това, което изглежда.
47. В десния си джоб Вооз има нещо, което причинява на хората болки в главата, ако направят нещо, което не му харесва.
48. И други хора имат неща, които могат да ти причинят болки в главата. Само с гледане не можеш да разбереш кой има и кой не, така че се дръж мило с всички.
71. Вуйчо, стари приятелю, почти всичко, което знам със сигурност, съм научил в резултат на борбата ми с болката от антената — пишеше в писмото до Вуйчо. — Когато понеча да обърна глава в някоя посока, за да погледна нещо и болката започне, аз се обръщам натам въпреки това, защото знам, че ще видя нещо, което не бива да виждам. Когато задам въпрос и болката се появи, знам, че съм задал наистина добър въпрос. След това го разделям на малки късчета и ги задавам като по-малки въпроси. После събирам отговорите на тези малки въпроси в едно и получавам отговора на големия въпрос.
72. Колкото повече свиквам да издържам на болката, толкова повече научавам. Ти се страхуваш от нея сега, Вуйчо, но няма да научиш нищо, ако не я предизвикваш. И колкото повече научаваш, толкова повече ще се радваш, че можеш да я издържаш.
Там, в котелното на барака номер дванайсет, Вуйчо остави писмото за малко настрана. Доплака му се, защото доверието на автора му — истински герой, в него бе неоправдано. Той не можеше да устои и на частица от болката, която този човек бе изтърпял — не бе възможно чак толкова да обича познанието.
Дори и леката демонстрация, която му направиха в болницата, бе убийствена. Започна да диша като риба на сухо, защото си спомни голямата болка, която му причини Вооз в помещението на взвода. По-скоро би умрял, отколкото да рискува подобно нещо да му се случи втори път.
Очите му се просълзиха.
Ако се бе опитал да говори, щеше да се разплаче.
Горкият Вуйчо не искаше никога повече да си има неприятности с когото и да било. Каквато и информация да получеше от това писмо, написано с героизма на друг човек, той щеше да я използва, за да избегне болките в бъдеще.
Зачуди се дали има хора, които издържат на болка повече от другите. Предположи, че в случая става дума именно за това. Предположи, през сълзи, че самият той е особено чувствителен в това отношение. Без да желае лошото на автора, на Вуйчо му се прииска той да бе изпитал поне веднъж болката такава, каквато тя беше за него.
Тогава може би щеше да адресира писмото си до някой друг.
Вуйчо нямаше начин да прецени качеството на информацията, съдържаща се в писмото. Прие я жадно, безкритично. И като я прие, разбирането му за живота стана съвсем същото, като това на автора. Бе погълнал една философия.
Философията бе смесица от клюки, астрономия, биология, теология, география, психология, история, медицина и… имаше дори кратък разказ.
Ето някои случайно подбрани примери:
Клюки: 22. Генерал Бордърс е пиян през цялото време. Толкова е пиян, че дори не може да завърже връзките на обувките си, без да се развържат почти веднага след това. Офицерите са също толкова объркани и нещастни, колкото и всички останали. Ти също беше такъв, Вуйчо, и командваше батальон.