История: 26. Всички на Марс са дошли от Земята. Смятали са, че на Марс ще им е по-добре. Никой не помни кое на Земята е било чак толкова лошо.
Астрономия: 11. Всичко в небето обикаля около Марс веднъж дневно.
Биология: 58. Нови хора излизат от жените, когато мъжете и жените спят заедно. На Марс от жените никога не излизат нови хора, защото мъжете и жените спят на различни места.
Теология: 15. Някой е създал всичко поради някаква причина.
География: 16. Марс е кръгъл. Единственият град на него се нарича Феба. Никой не знае защо се нарича Феба.
Психология: 103. Вуйчо, големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
Медицина: 73. Когато на това място, наречено Марс, прочистват паметта на един човек, всъщност не я заличават напълно. Просто изчистват, така да се каже, средната и част. Винаги по ъглите остават много неща. Разказва се една история за това, как са се опитали да изчистят цялата памет на няколко души. Тези нещастници след това не били в състояние да ходят, да говорят, не можели да правят нищо. Единственото, което успели да измислят да направят с тях било да ги дресират, да налеят в главите им минимален речников запас от хиляда думи и да ги направят отговорници за връзките с обществеността на различни военни и индустриални организации.
Кратък разказ: 89. Вуйчо, най-добрият ти приятел е Стони Стивънсън. Стони е едър, весел, силен мъж и пие по четвъртинка уиски на ден. Той няма антена в главата си и може да си спомни всичко, което някога му се е случвало. Твърди, че е таен агент, но всъщност е един от истинските командващи. Под негово командване се намира група пехотинци, която ще нападне място на Земята, наречено Англия. Стони обича Армията на Марс, защото в нея има толкова много смешни неща! Смее се непрекъснато. Чул отнякъде каква черна овца си и дойде в бараката ти, за да те види. Престори се, че ти е приятел, за да те чуе да говориш. След известно време започна да му вярваш, Вуйчо, и ти му разказа някои от тайните си теории за това, какво представлява животът на Марс. Стони се опита да се разсмее, но после разбра, че си му казал някои неща, за които преди това не е знаел нищо. Не можа да го понесе, защото се предполагаше, че той трябва да знае всичко, а ти не трябва да знаеш нищо. След това ти зададе на Стони много от големите въпроси, чиито отговори искаше да научиш и се оказа, че той знае едва половината. И той се върна в бараката си, а въпросите, чиито отговори не знаеше, продължаваха да се въртят в мислите му. Онази нощ не можа да спи, въпреки че пи много. Започна да си дава сметка, че някой го използва, но нямаше представа кой е той. Дори не знаеше защо изобщо трябва да има Армия на Марс. Не знаеше защо Марс се кани да нападне Земята. И колкото повече си спомняше за Земята, толкова повече осъзнаваше, че шансовете на Армията на Марс да победи са колкото шансовете на снежна топка в Ада. Голямото нападение над Земята със сигурност щеше да е самоубийство. Стони се чудеше с кого би могъл да разговаря за тези неща и нямаше с кого другиго, освен с теб, Вуйчо. Така че Стони стана от леглото си около час преди изгрева, промъкна се в бараката ти и те събуди. Каза ти всичко, което знаеше за Марс. И каза, че отсега нататък ще ти казва всичко ново, което научи и ти ще му казваш всичко ново, което ти научиш, а от време на време двамата ще отивате някъде и ще се опитвате да съедините отделните парчета. Даде ти бутилка уиски. И двамата пихте от нея и Стони каза, че си единственият приятел, който някога е имал на Марс, и макар непрекъснато да се смееше, тогава заплака и едва не събуди другите в спалното помещение. Каза ти да внимаваш с Вооз, после се прибра в бараката си и заспа като къпан.
Писмото, от кратката история нататък беше доказателство за ефективността на тайния наблюдателен екип, състоящ се от Стони Стивънсън и Вуйчо. От този момент нататък нещата, които се знаеха със сигурност бяха отбелязани с фрази като „Стони твърди“, „Ти научи“, „Стони ти каза“, „Ти каза на Стони“ и „Ти и Стони се напихте до козирките онази нощ на стрелбището и решихте, като двама безумци, да…“
Най-важното нещо, което двамата безумци бяха решили, бе, че човекът, който всъщност командваше всичко на Марс е едър, добродушен, усмихнат мъж с мек, гърлен тенор, който винаги ходеше с голямото си куче. Този мъж и кучето му, според писмото до Вуйчо, се срещаше тайно с истинските командващи на Армията на Марс по веднъж на всеки стотина дни.
В писмото не пишеше нищо за това, защото авторът му не знаеше нищо повече, но името на мъжа беше Уинстън Найлс Румфорд, а на кучето — Казак, кучето от космоса. Появяването им на Марс беше редовно. Тъй като бяха хроно-синкластично инфундибулумирани, появата на Румфорд и Казак бе също толкова предсказуема, колкото и появяването на Халеевата комета. Материализираха се на Марс по веднъж на всеки сто и единайсет дни.