Кафяви хора, бели хора, жълти хора — предайте се или ще умрете.
Кафяви хора, бели хора, жълти хора — предайте се или ще умрете.
ГЛАВА ШЕСТА
ДЕЗЕРТЬОР ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА
„Не мога да разбера защо немският батбол не е част, може би ключова част, от Олимпийските игри.“
От казармените помещения до равнината, в която бе разположен ударният флот, имаше шест мили разстояние. И пътят минаваше през северозападния ъгъл на Феба — единственият град на Марс.
Населението на Феба, във върховите си моменти, както пишеше в „Джобната история на Марс“ на Уинстън Найлс Румфорд, достигаше осемдесет и пет хиляди души. Всеки човек и всяка постройка в града бяха посветени на войната. Голямата част от работниците се контролираха, както и войниците, с помощта на антени в черепите.
Сега ротата на Вуйчо маршируваше през северозападния ъгъл на Феба, някъде към средата на полка, отправил се към космическия флот. Бе решено, че е безсмислено войниците да бъдат принуждавани да се движат в стройни редици с помощта на антените. Вече и без това ги бе обзела треската на войната.
Пееха, докато маршируваха и стоманените подметки на ботушите им удряха здраво по желязната улица. Песента им бе кървава:
Фабриките във Феба все още работеха под пълна пара. Никой не се разхождаше по улиците, за да гледа как минават пеещите герои. Прозорците примигваха, когато зад стъклата им се палеха и гасяха ослепителни горелки. Една врата бълваше димяща жълта светлина, защото вътре се лееше метал. Писъците на режещите машини пронизваха песента на войниците.
Три летящи чинии на разузнаването се плъзнаха ниско над града, издавайки чаровни гукащи звуци, като пеещи пумпали. „Гу-у-у, г-у-у-у“ сякаш чуруликаха те, когато отлетяха по полегатия си курс и повърхността на Марс потъна надолу под тях. За време, колкото две поклащания на агнешка опашчица, те останаха да блещукат във вечния Космос.
Терор, смърт и ликвидация — пееха войниците.
Но един от тях само мърдаше устни, без да издава звук. Това беше Вуйчо.
Вуйчо се намираше в предпоследната редица на ротата си.
Вооз беше непосредствено зад него и погледът му предизвикваше сърбежи в тила му. Освен това Вооз и Вуйчо бяха свързани като сиамски близнаци от дългата цев на дванайсетмилиметровата обсадна минохвъргачка, която носеха на раменете си.
— Кървища! Тъп, тръп, фо! — пееха войниците — Умри! Тъп, тръп, фо! Прокълни я-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-!
— Вуйчо, стари приятелю — обади се Вооз.
— Какво има, стари приятелю? — отвърна Вуйчо разсеяно. Отгоре на целия хаос на бойното си снаряжение той държеше заредена ръчна граната. Предпазителят и беше изтеглен. За да избухне след три секунди, бе достатъчно само да я пусне от ръката си.
— Уредил съм добра задача за нас двамата, стари приятелю — каза Вооз. — Добрият стар Вооз, той се грижи за старите си приятели си, нали?
— Така е, приятелю — съгласи се Вуйчо.
Вооз бе уредил той и Вуйчо по време на нападението да бъдат на борда на интендантския кораб на ротата. Този кораб, въпреки че поради някакво недоразумение щеше да пренася цевта на обсадната минохвъргачка, по принцип не беше боен. Бе предназначен само за двама души, а останалото пространство беше запълнено с бонбонки, спортни пособия, музикални записи, консервирани хамбургери, игри със зарчета и пионки, кислородни таблетки, безалкохолни напитки, Библии, листа за писане, комплекти за бръснене, дъски за гладене и други опори на високия боен дух.
— Това е добре за начало, нали стари приятелю? Качваме се на интендантския кораб.
— Така е, имаме късмет, стари приятелю — съгласи се Вуйчо. Току-що бе пуснал ръчната граната в отвора на един канал. От гърлото му изригна огън и се разнесе гръм.
Войниците се хвърлиха по очи на улицата. Вооз, като техен истински командващ, първи надигна глава. Видя, че от канала излиза дим и предположи, че е избухнал насъбрал се в него газ.
Вооз мушна ръката си в джоба и натисна един бутон, който подаде на ротата сигнал, че трябва да се изправи отново.
Вооз също се изправи с останалите.
— Дявол да го вземе, приятелю! — изруга той. — Предполагам, че това беше кръщението ни с огън.
После вдигна своя край на цевта на минохвъргачката.