Нямаше кой да вдигне другия.
Вуйчо бе тръгнал да търси жена си, сина си и най-добрия си приятел.
Вуйчо бе прехвърлил билото на хълма на плоския, плоския, плоския Марс.
Синът, който търсеше Вуйчо, се наричаше Хроно.
По земни изчисления Хроно беше на осем години.
Бе кръстен на името на месеца, в който бе роден. Марсианската година се делеше на двайсет и един месеца, дванайсет от които с по трийсет дни и девет — с по трийсет и един. Имената им бяха януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември, уинстън, найлс, румфорд, казак, нюпорт, хроно, синкластичен, инфундибулум и сало.
Стихче за по-лесно запомняне:
Месецът сало бе наречен така на името на едно същество от Титан, което Уинстън Найлс Румфорд познаваше. Титан, разбира се, е една много приятна луна на Сатурн.
Сало, приятелят на Румфорд на Титан беше пратеник от друга галактика, принуден да кацне там поради повреда в енергийната система на космическия си кораб. Очакваше да получи резервни части.
Очакваше търпеливо вече двеста хиляди години.
Корабът му, а също и цялата военна машина на Марс, получаваха енергия благодарение на едно явление, известно като УВДБ или Универсална воля да бъдеш. УВДБ е това, което създава вселени от нищото, което кара нищото непрекъснато да желае да бъде нещо.
Много земляни са щастливи, че на планетата им няма УВДБ.
Едно популярно стихче:
Синът на Вуйчо, Хроно, беше осемгодишен и играеше чудесно играта, наречена „немски батбол“. Не го интересуваше нищо друго, освен немския батбол. Това бе главният спорт на Марс — в училището, в Амията на Марс, в зоните за почивка на работниците.
Тъй като на Марс имаше само петдесет и две деца, беше достатъчно и единственото училище в центъра на Феба. Никое от петдесетте и две деца не беше заченато на Марс. Всички бяха заченати или на Земята или в космическите кораби, докарващи доброволци.
Децата учеха много малко неща в това училище, защото обществото на Марс нямаше особена нужда от тях. През по-голямата част от времето те играеха немски батбол.
Немският батбол се играе с мека топка, голяма колкото едър пъпеш. Тя е направена така, че да отскача колкото десетлитрова широкопола шапка, пълна с дъждовна вода. Играта донякъде прилича на бейзбол — един играч изпраща топката в противниковото поле и тича по страничната линия между така наречените бази, докато останалите се опитват да я уловят и да му попречат. В немския батбол има само три бази — първа, втора и дом. Топката не се подхвърля на играча, за да я запрати в противниковото поле, а той я поставя на единия си юмрук и я удря с другия. Ако някой от останалите успее да го удари с топката, докато тича между базите, той излиза от игра и трябва да напусне полето незабавно.
Човекът, отговорен за голямата популярност на немския батбол на Марс беше, разбира се, Уинстън Найлс Румфорд, който бе отговорен и за всичко останало на планетата.
В книгата си „Уинстън Найлс Румфорд, Бенджамин Франклин и Леонардо да Винчи“ Хауърд У. Самс доказва, че немският батбол е бил единственият колективен спорт, познат на Румфорд, когато е бил дете. Самс доказва освен това, че Румфорд е бил научен да играе немски батбол от гувернантката си, мис Джойс Макензи.
В детските години на Румфорд, прекарани в Нюпорт, един отбор състоящ се от Румфорд, мис Макензи и Ърл Монкрийф, иконома, редовно е играел срещу друг отбор, състоящ се от Уатанаме Уатару, градинаря-японец, Бевърли Джун Уатару — неговата дъщеря и Едуард Сюърд Дарлингтън — малоумния коняр. Отборът на Румфорд неизменно побеждавал.
Вуйчо, единственият дезертьор от Армията на Марс, приклекна запъхтян зад една тюркоазена канара и започна да наблюдава децата, играещи немски батбол на желязното игрище. Зад канарата, прикрила Вуйчо, беше и велосипедът, който той бе откраднал от стойката за велосипеди пред една фабрика за противогази. Вуйчо не знаеше кое дете е неговият син, кое дете е Хроно.
Плановете му бяха мъгляви. Мечтата му беше да намери жена си, сина си и приятеля си, да открадне космически кораб и да отлетят на някое място, където биха могли да заживеят щастливо.
— Ей, Хроно! — извика едно дете на игрището. — Ти си на ред!