Този подполковник, който нямал никакво военно образование, преживявал нещо, което на Земята се нарича „откриване на себе си“. Без да осъзнава в какво начинание се е заплел, той давал заповеди на другите доброволци и ги карал да му се подчиняват.
Румфорд вдигна пръст нагоре и Вуйчо с изненада видя, че е съвсем прозрачен.
— Имало една заключена каюта, в която на този мъж било забранено да влиза. Екипажът внимателно му обяснил, че вътре е най-красивата жена, отвеждана някога на Марс и че всеки мъж, който я види, неизбежно ще се влюби в нея. А любовта, обяснили му те, лишава от стойност всеки, освен най-професионалния войник.
Новият подполковник се почувствал обиден от намека, че като войник не е професионалист и започнал да развлича екипажа с разкази за любовните си приключения с най-различни фантастични жени, всички до една оставили сърцето му безразлично. Екипажът продължил да се съмнява и настоявал, че въпреки всичките си похождения, подполковникът никога не е попадал на толкова интелигентна, непристъпна красавица като онази, затворена в каютата.
Външното уважение към подполковника незабелязано било оттеглено. Другите доброволци, почувствали това, също оттеглили своето. Подполковникът, с пищната си униформа, бил накаран да се чувства такъв, какъвто всъщност бил — надут палячо. Начинът да си възвърне уважението на другите не бил изказан гласно, но бил очевиден за всички — трябвало да покори красавицата, затворена в каютата. И той бил напълно готов да направи това, готов до отчаяние…
Но екипажът — продължи Румфорд — не престанал да го предпазва от предполагаемия провал и в края на краищата — от съкрушеното му сърце. А егото му започнало да ври и кипи, да пращи, да пука и гърми.
В офицерската каюткомпания устроили пиянско увеселение. Подполковникът се напил много и започнал да се държи шумно. Отново започнал да се хвали с безсърдечната си похотливост на Земята. И тогава видял, че някой е пуснал на дъното на чашата му ключ от каюта.
Измъкнал се тихомълком, отключил каютата, влязъл и затворил вратата след себе си. Вътре било тъмно, но в главата му светело от алкохола и победата, която възнамерявал да обяви на закуска следващата сутрин.
В тъмнината покорил жената лесно, защото тя била отслабнала от ужас и успокоителни. Съюзът бил безрадостен и не донесъл удовлетворение на никого, освен на Майката природа, в нейния най-груб аспект.
Подполковникът не се чувствал чудесно. Чувствал се окаяно. Глупашки, той запалил лампата, надявайки се в красотата на жената да открие някаква причина да се гордее с бруталността си. — Румфорд кимна тъжно. — Свита върху койката, лежала една доста обикновена жена, прехвърлила трийсетте. Очите и били зачервени, а лицето — подпухнало от плач и отчаяние.
Освен това се оказало, че подполковникът я познава. Това била същата жена, която според предсказанията на един ясновидец, някой ден щяла да му роди дете. Последния път, когато я видял, тя се държала толкова гордо и надменно, а сега била толкова съкрушена, че дори безсърдечният подполковник се трогнал.
И тогава осъзнал това, за което повечето хора никога не си дават сметка — че освен жертва на възмутителната съдба, те са и едни от най-жестоките и агенти. При предишната им среща жената гледала на него като на свиня. Сега, извън всяко съмнение, той доказал, че е точно това.
Както предвидил екипажът, подполковникът завинаги бил унищожен като войник. Бил изцяло погълнат от обърканите стремежи да причинява по-малко, вместо повече болка. Доказателство, че се е справил с положението, би било спечелването на прошката и разбирането на тази жена.
Когато корабът стигнал до Марс, от случайни разговори, дочути в болницата за възстановяване, той научил, че ще отнемат паметта му. Ето защо написал до самия себе си няколко писма, съдържащи нещата, които не искал да забрави. Първото от тях било посветено изцяло на жената, към която се отнесъл толкова лошо.
Потърсил я отново след операцията на паметта си и открил, че тя няма спомен за него. И не само това — жемата била бременна, носела неговото дете. И тогава негов проблем станало да спечели любовта и, а с това и любовта на детето.
И той се опитал да го направи, Вуйчо. Не веднъж, а множество пъти. И винаги търпял поражения. Но това си останал главният проблем в живота му — може би защото сам той произлизал от разбито семейство.
Търпял поражения заради незлобливото безразличие на жената и заради психиатричната система, която въздигала благородния здрав разум в идеал за Марс. Всеки път, когато успявал да пробуди нещичко у партньорката си, безчувствената психиатрия отново я превръщала в пълноценен гражданин.