Констант изпадна в унес, представяйки си как фонтанът работи. Силно му напомняше халюцинация — а халюцинациите, обикновено предизвикани от наркотици, бяха единственото нещо, което все още можеше да го изненада и забавлява.
Времето летеше. Констант не помръдваше. Някъде в имението се чу лай на мастиф. Звукът повече напомняше удари върху огромен бронзов гонг.
Констант се отърси от унеса си. Лаенето можеше да бъде само на Казак, кучето от космоса. Казак се бе материализирал. Казак бе надушил парвенюшка кръв.
Взе останалото разстояние до къщата тичешком.
Възрастният иконом с бричове до коленете отвори вратата, за да влезе Малачи Констант от Холивуд. Икономът плачеше от радост. Сочеше към някаква стая, която Констант не можеше да види. Опитваше се да обясни, кое го бе направило толкова щастлив и кое го бе накарало да плаче. Не можеше да говори. Челюстта му бе парализирана и единствения звук, който бе в състояние да издаде беше: тц, тц, тц, тц, тц.
Подът на фоайето бе мозайка, изобразяваща знаците на зодиака, заобикалящи златно слънце.
Уинстън Найлс Румфорд, материализирал се само преди минута, влезе във фоайето и застана върху слънцето. Беше по-висок и по-тежък от Малачи Констант — и бе първият човек, който успя да го накара да си помисли, че може би съществуваха и превъзхождащи го индивиди. Домакинът протегна меката си длан и посрещна Констант като стар приятел, почти изпявайки поздрава си с топъл, гърлен тенор.
— Радвам се, радвам се, радвам се, мистър Констант — каза Румфорд. — Колко мммммммммило, че дойдохте.
— Удоволствието е мое — отвърна Констант.
— Говори се, че сте най-щастливият човек, който някога се е раждал.
— Това, струва ми се, е малко силно казано.
— Не можете да отречете, че във финансово отношение сте имали невероятен късмет — настоя Румфорд.
Констант кимна.
— Така е. Трудно бих могъл да отрека.
— И на какво, според вас, се дължи този чудесен ваш късмет?
Констант сви рамене.
— Кой знае? Предполагам, че някой там горе ме харесва.
Румфорд погледна тавана.
— Каква чаровна мисъл… някой там горе да те харесва!
Констант, който по време на разговора все още стискаше ръката на домакина, изведнъж почувства своята малка и ноктеста — като крак на хищна птица.
Дланта на Румфорд бе солидна, но не груба като на човек, обречен да работи едно и също до края на дните си. Беше съвършено гладка, оформена от хилядите щастливи занимания, на активните безделни класи.
За миг Констант бе забравил, че човекът, чиято ръка стискаше, бе само един аспект, пресечна точка на вълнов феномен, простиращ се от Слънцето до Бетелгейзе. Ръкостискането му напомни за това, защото по собствената му длан заиграха слаби, но без съмнение електрически заряди.
Тонът на поканата да присъства на материализацията, отправена му от мисис Румфорд, не бе успял да му внуши чувство за малоценност. Констант беше мъж, а тя жена и той смяташе, че разполага с начини да и демонстрира, ако се наложи, безспорното си превъзходство.
Но мистър Румфорд беше нещо друго — в морално, пространствено, социално, сексуално и електростатично отношение. Ръкостискането и усмивката на Уинстън Найлс Румфорд неутрализираха високото мнение, което Констант имаше за себе си, също толкова умело, колкото общите работници могат да демонтират въртележка от лунапарк.
Констант, който бе предложил услугите си като вестител на Бога, сега изпита силен страх пред сравнително умереното величие на Румфорд. Затършува из паметта си, за да открие доказателства за собственото си величие. Затършува като крадец, ровещ в чужд портфейл. Откри, че паметта му е натъпкана с изпомачканите, преекспонирани изображения на всички жени, с които някога е бил, с нелепи документи, удостоверяващи собствеността му върху още по-нелепи предприятия, със свидетелства, които му приписваха добродетели и способности, които могат да притежават само три милиарда долара. Имаше дори и един сребърен медал с червена лента — даден му заради второто място във вътрешното състезание по скокове и прескоци на Университета във Вирджиния.