Марсианските войници, освен това, не разполагаха с какъвто и да било начин да определят мястото за кацане на корабите си. Корабите им се управляваха от напълно автоматични пилот-навигатори, които бяха настроени да ги приземяват в строго определени точки, независимо колко ужасна можеше да се окаже военно-тактическата обстановка там.
На тяхно разположение бяха единствено два бутона — единият обозначен с „ON“, а другият — с „OFF“. Бутонът „ON“ чисто и просто стартираше полета от Марс. Бутонът „OFF“ не бе свързан с нищо. Беше монтиран по настояване на марсианските експерти по умствено здраве, които смятаха, че човешките същества винаги се чувстват по-щастливи, ако си имат работа с апаратура, която може да се изключва.
Войната между Земята и Марс започна на 23 април, когато 500 марсиански имперски командоси завзеха земната Луна. Не срещнаха никаква съпротива. На земната Луна по онова време имаше осемнайсет американци, настанени в лабораторията „Джеферсън“, петдесет и трима руснаци, настанени в обсерваторията „Ленин“ и четирима датски геолози, скитащи свободно из Море Имбриум.
Марсианците оповестиха на земяните своите намерения с помощта на радиовълни и поискаха от тях да капитулират. И им показаха това, което нарекоха „вкус на Ада“. За удивление на земяните, то се оказа лек дъждец от ракети с по дванайсет килограма тротил всяка.
След като показаха този „вкус на Ада“, марсианците заявиха, че положението на земяните е безнадеждно.
На Земята, обаче, не мислеха така.
През следващите двайсет и четири часа земяните изстреляха 617 термоядрени устройства по лунния щаб на марсианците. 216 от тях улучиха целта. Тези ответни удари не само превърнаха щаба на марсианците в изпарения — те направиха Луната необитаема за хора най-малко още десет милиона години.
И по някаква сляпа случайност, едно от тези устройства не улучи Луната, а вместо това попадна в пристигаща формация марсиански имперски командоси, общо 15 671 души. Това реши проблема с всички марсиански командоси, които съществуваха.
Те носеха ботуши до коленете с големи грайфери, блестящи черни униформи и назъбени ножове в ботушите. Отличителният им знак беше череп и кръстосани кости.
Девизът им беше: „Per aspera ad astra1“ — същият, като на щата Канзас, САЩ, Земя, Слънчева система. Млечен път.
Последва затишие от трийсет и два дни — времето, необходимо на основната ударна сила на Марс да прекоси пустошта между двете планети. Тази ударна сила се състоеше от 91 932 войници, разпределени в 2311 космически кораба. Бяха представени всички родове войски, освен командосите. На Земята и бяха спестени догадките относно точното време на пристигането на тази ударна сила. Преди да бъдат превърнати в пара, марсианците от Луната бяха обещали това да стане точно след трийсет и два дни.
След трийсет и два дни, четири часа и петнайсет минути, марсианската армада бе посрещната с преграден огън от термоядрени ракети с радарно насочване. Според официалните данни, по армадата бяха изстреляни 2 642 670 термоядрени противосамолетни ракети. Истинският им брой не е от голямо значение, след като мощта на този преграден огън може да се изрази по друг начин — начин, който е едновременно поетичен и точен. Преградният огън превърна небесносините небеса на Земята в пъклено огнено оранжево. Небесата останаха такива в продължение на година и половина след това.
От цялата могъща марсианска армада само 761 кораба с 26 635 души на борда успяха да преминат през преградния огън и да се приземят.
Ако бяха кацнали на едно място, нашествениците може би щяха да удържат позициите си. Но електронните пилот-навигатори на корабите имаха други идеи. Те разпръснаха останките на армадата по цялото земно кълбо. Отделения, взводове и роти започнаха да излизат от корабите си навсякъде и да настояват милионни нации да се предадат.
Един-единствен, лошо обгорен човек на име Кришна Бару нападна цяла Индия съвсем сам, само с двуцевна ловджийска пушка. Въпреки че нямаше кой да го контролира с радиовълни, той не се предаде, докато пушката не се пръсна от стрелба в ръцете му.
Единственият военен успех на марсианците бе завземането на пазара за месо в Базел, Швейцария, от седемнайсет парашутни десантчици.
Навсякъде другаде марсианците бяха изклани светкавично, преди още да успеят да се окопаят.
В кланетата участваха както професионалисти, така и аматьори. В битката за Бока Рейтън, Флорида, САЩ, например, мисис Лаймън Р. Питърсън застреля четирима пехотинци щурмоваци с пушката на сина си 22-и калибър. Вземаше ги на мушка, докато слизаха от кораба си, приземил се в задния и двор.