Ърл Монкрийф, икономът, създаде финансовото снабдяване и тайните служби с бруталната сила на парите в брой и с помощта на дълбокото разбиране на умни, зли и недоволни хора, криещи се зад сервилни фасади.
Именно тези хора вземаха марсианските пари и изпълняваха марсианските заповеди с радост. Те не задаваха въпроси. Бяха благодарни за възможността да се трудят като термити в нишите на установения ред.
Бяха от всички сфери на живота.
Преработените чертежи на кораба на Сало бяха разделени на компоненти. Чертежите на компонентите бяха разнесени от агентите на Монкрийф на производители по целия свят.
Производителите нямаха представа за какво са тези компоненти. Знаеха само, че печалбите от изработката им ще е голяма.
Първите сто космически кораба бяха сглобени от агентите на Монкрийф в секретни депа на Земята.
Тези кораби бяха заредени с УВДБ, предадена на Монкрийф от Румфорд в Нюпорт. Бяха вкарани в употреба веднага, за да превозят първите машини и първите доброволци до желязната равнина на Марс, където щеше да се издигне град Феба.
Когато градът беше построен, всяко колелце в него се задвижваше от УВДБ.
Намерението на Румфорд беше Марс да загуби войната — да я загуби глупаво и ужасяващо. Като човек, виждащ в бъдещето, той знаеше, че това ще се случи и бе удовлетворен.
Желаеше да промени света към по-добро, използвайки великото и незабравимо самоубийство на Марс.
Както сам той пише в „Джобна история на Марс“: „Всеки човек, който иска да направи света по-добър, трябва да разбира от шоу бизнес, да притежава неподправено желание да пролива чужда кръв, а също и убедителна нова религия, която да разпространи през краткия период на разкаяние и ужас, които обикновено следват кръвопролитията.
Всички провали в управлението тук на Земята, са били резултат от липсата на поне едно от горните три качества у съответния лидер.
Да сложим край на тези издънки във властта, при които за нищо и никакво загиват милиони! — пише Румфорд. — Нека, най-накрая, видим как малцина, величествено ръководени, умират за нещо голямо.“
Румфорд заведе тези величествено ръководени малцина на Марс и стана техен лидер.
Разбираше от шоу бизнес.
Искрено желаеше да пролива чужда кръв.
Разполагаше с убедителна религия, която да използва в края на войната.
Разполагаше и със средства да удължи периода на разкаяние и ужас, който щеше да я последва. Тези средства бяха вариация на тема: Тази славна победа на Земята над Марс бе всъщност крещящо клане над на практика невъоръжени светци, започнали немощна война срещу Земята, за да споят нациите на тази планета в едно монолитно Братство между хората.
Жената, наречена Бе и синът и Хроно бяха в последната вълна марсиански кораби, приближила се до Земята. Тя всъщност беше вълничка — състоеше се само от четирийсет и шест кораба.
Останалата част от космическия флот вече бе подложена на унищожение.
Тази последна приближаваща се вълна или вълничка, бе засечена от Земята. Но срещу нея не бяха изстреляни термоядрени устройства. Вече не бяха останали такива.
Всичките бяха изразходвани.
И вълничката се приближи необезпокоявана. И се разпръсна по лицето на Земята. Малкото хора, които имаха късмета да стрелят по марсианци при тази последна вълна, стреляха щастливо, докато не откриха, че целите им всъщност са невъоръжени жени и деца.
Славната война бе свършила.
Срамът, както бе предвидил Румфорд, започваше да се проявява.
Корабът, на който бяха Бе, Хроно и още двайсет и две други жени не беше обстрелван. Той не се приземи в цивилизована област.
Разби се в района на Амазонската джунгла в Бразилия. Само Хроно и Бе оцеляха.
Хроно се изправи и целуна талисмана си.
По Вуйчо и Вооз също не стреляха.
Когато натиснаха бутона, на който пишеше „ON“, им се случи нещо много странно. Те очакваха, че ще настигнат ротата си, но това не стана.
Дори не видяха друг космически кораб.
Обяснението беше просто, макар че край тях нямаше никой, който да им го даде — Вуйчо и Вооз нямаше да отидат на Земята — поне не веднага.
Румфорд бе програмирал автоматичния им пилот-навигатор най-напред да ги закара на планетата Меркурий и чак след това на Земята.
Румфорд не искаше Вуйчо да бъде убит във войната. Искаше той да остане на някое безопасно място в продължение на две години.
След това искаше той да се появи на Земята, сякаш по силата на някакво чудо.