Вуйчо се събуди и завъртя цевта на „Маузера“ към Вооз.
Вооз продължи да се смее. Извади кутията за управление от джоба си и я хвърли на пода.
— Не ми трябва, приятелю — каза той. — Хубаво, че си я взел и си изкормил вътрешностите и. Не ми трябва повече.
И изведнъж изрева:
— Повече не искам цялата тая помия!
ГЛАВА ОСМА
В ХОЛИВУДСКО НОЩНО ЗАВЕДЕНИЕ
Хармониум — единствената известна форма на живот на планетата Меркурий. Хармониумът живее в пещери. Трудно можем да си представим по-красиво същество.
Планетата Меркурий пее като кристална чаша.
Пее през цялото време.
Едната страна на Меркурий е обърната към слънцето. Тази страна винаги е била обърната към него. Тя представлява море от бял, горещ прахоляк.
Другата страна е обърната към нищото на вечния космос. Тази страна винаги е била обърната към него. Тя представлява гора от синьо-бели кристали, болезнено студени.
Напрежението, което се създава между горещото полукълбо на безкрайния ден и студеното полукълбо на безкрайната нощ кара планетата да пее.
На Меркурий няма атмосфера, така че песента, която пее се долавя само с докосване.
Това е бавна песен. Меркурий поддържа една нота от песента си колкото трае едно земно хилядолетие. Има мнения, че някога тази песен е била бърза, буйна и съвършена — непоносимо разнообразна. Възможно е.
В дълбоките пещери на Меркурий живеят и същества.
Песента, която планетата им пее, е важна за тях, защото те се хранят с вибрации. Хранят се с механична енергия.
Съществата се прилепват до пеещите стени на пещерите си.
По този начин те ядат песента на Меркурий.
Пещерите на Меркурий са уютни и топли в дълбините си.
Стените на пещерите в дълбините им са фосфоресциращи. Излъчват нарцисово жълта светлина.
Създанията от пещерите са прозрачни. Когато стоят прилепени към стените, светлината от фосфоресценцията минава през тях. Само че след като мине през телата им, жълтата светлина се променя и добива оттенък на аквамарин.
Природата е чудесно нещо.
Съществата от пещерите много приличат на малки, безгръбначни хвърчила. Формата им е ромбовидна — когато достигнат пълна зрелост, те са трийсет сантиметра високи и шестнайсет широки.
Не са по-дебели от гумената ципа на детски балон.
Всяко от тези същества има по четири немощни всмукващи чашки — по една на всеки ъгъл. Тези чашки им дават възможност да пълзят — подобно на гъсеници, — да се прилепват до стените и да подбират местата, където песента на Меркурий се чува най-силно.
След като открият място, обещаващо добра храна, съществата се залепват за него като мокър тапет.
Те нямат нужда от циркулационни системи. Толкова са тънки, че даряващите живот вибрации са напълно достатъчни, за да накарат всичките им клетки да животрептят без посредници.
Създанията не отделят екскременти.
Размножават се чрез отлюспване. Младите, когато се отделят от възрастните, не могат да се различат от пърхот.
Имат само един пол.
Всяко същество чисто и просто отделя люспи от своя вид, който е като вида на всички останали.
Не съществува детството като такова. Люспите започват да отделят люспи три земни часа, след като са били отделени самите те.
Те не достигат зрелост, след което да западат и умират. Те достигат зрелост и остават в разцвета на силите си, така да се каже, докато Меркурий може да пее.
Няма начин, по който едно от тези същества да може да навреди на друго и липсват мотиви за такова нещо.
Гладът, завистта, амбициите, възмущението, религията и сексуалната похот са без значение за тях и са им непознати.
Съществата имат само едно сетиво — докосването.
Притежават слаби телепатични способности. Мислите, които могат да предават и приемат са почти толкова монотонни, колкото и песента на Меркурий. Те са само две. Първата е автоматичен отговор на втората, а втората е автоматичен отговор на първата.
Първата е: „Ето ме, ето ме, ето ме.“
Втората е: „Какво щастие, какво щастие, какво щастие.“
Тези същества имат и още една характерна особеност, която засега не е обяснена от гледна точка на практическата необходимост — изглежда им допада да се подреждат в изумителни форми по фосфоресциращите стени.
Макар и слепи и безразлични към външни наблюдатели, те често се подреждат така, че се получават ослепителни нарцисово-жълти и аквамаринени диаманти. Жълтото идва от голите стени на пещерите. Аквамаринът е от светлината на стените, преминала през телата им.