Корабът се издигна от пода на пещерата с лек шепот, докосна стена, задра в повърхността и с ужасен писък и стържене, блъсна купола си в някаква издатина, отскочи, отново се блъсна, пак отскочи, ожули издатината, започна отново да се изкачва. След това отново се чу стържещия писък — този път от всички страни.
Движението нагоре престана.
Корабът бе заседнал в плътната скала.
Пилот-навигаторът заскимтя.
През плочите на пода той изпрати в кабината кълбо дим с цвят на горчица.
След това престана да скимти.
Беше прегрял, а това бе сигнал, че трябва да измъкне кораба от безнадеждна бъркотия. Продължи да го прави със стържене. Нитовете се късаха като изстрели на карабина.
Най-накрая корабът се освободи. Пилот-навигаторът знаеше кога нещата вървят гладко. Той се спусна до пода на пещерата и кацна с целувка.
И се самоизключи.
Вуйчо отново натисна бутона „ON“.
Корабът отново се заби в сляпо разклонение, отново се оттегли, кацна на пода и се самоизключи.
Този цикъл се повтори десетина пъти, но така корабът само щеше да се разбие на парчета. Скелетът му вече бе лошо усукан. Когато кацна върху пода на пещерата за дванадесети път, Вуйчо и Вооз рухнаха.
— Ние сме мъртви, Вуйчо… Мъртви сме! — възкликна Вооз.
— Не си спомням какво значи да съм жив — каза Вуйчо съкрушено. — Мислех си, че най-после ще поживея малко.
Вуйчо отиде до илюминатора и погледна навън с просълзени очи.
Видя, че съществата най-близо до него са очертали в жълто една съвършена буква „Т“ на аквамаринен фон.
Тази буква „Т“ бе напълно в кръга на вероятното за безмозъчни същества, които се подреждат в случайни форми. Но след това Вуйчо забеляза, че пред „Т“-то има съвършено „С“, а преди него — съвършено „О“.
Вуйчо се отдръпна малко назад и погледна през илюминатора косо. По този начин можеше да види някъде около сто метра от покритата с хармониуми стена.
Стъписан, Вуйчо видя, че хармониумите са изписали с телата си цяло изречение, с блестящи букви.
Жълтото, обградено с аквамарин изречение бе следното:
ТОВА Е ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ!
ГЛАВА ДЕВЕТ
РЕШЕН РЕБУС
„В началото Бог стана Небето и Земята… И каза Бог: «Да бъда светлина.» И Той стана светлина.“
„Една чудесна закуска за чай можете да приготвите от млади хармониуми, навити на руло и напълнени с Венерианско селско сирене.“
„Ако говорим за душите им, жертвите от Марс умряха не когато нападнаха Земята, а когато са били привлечени от военната машина на Марс.“
„Открих място, където мога да правя добро, без да причинявам никаква вреда.“
Най-добре продаваната книга напоследък беше Оторизираната и ревизирана Библия на Уинстън Найлс Румфорд. Следваща по популярност е доставящият радост фалшификат "Галактическа готварска книга на Беатрис Румфорд. Третата е „Джобна история на Марс“ от Уинстън Найлс Румфорд. Четвъртата е детска книжка и се нарича: „Вуйчо и Вооз в пещерите на Меркурий“. Написана е от Сара Хорн Канби.
Простичкият анализ на издателя относно успеха на книгата на мисис Канби може да се прочете на обложката: „Кое дете не би искало да претърпи корабокрушение с космически кораб, който е натоварен с хамбургери, кренвирши, кетчуп, спортни пособия и газирана вода?“
Доктор Франк Мино в неговата „Възрастните хармониуми ли са?“ вижда нещо по-зловещо в детската обич към тази книга. „Ще се осмелим ли да обърнем внимание на това, колко близо до ежедневните преживявания на децата са Вооз и Вуйчо, когато тържествено и изпълнени с респект влизат в контакт със същества, които всъщност са безсрамно немотивирани, безчувствени и тъпи?“ Мино разглежда отношенията на Вуйчо и Вооз към хармониумите, като прокарва паралел между хората родители и хармониумите. Те им изписваха по едно ново послание, изпълнено с надежда и прикрита подигравка на всеки четиринайсет земни дни — в продължение на три години.
Разбира се, тези послания бяха изписвани от Уинстън Найлс Румфорд, който на всеки четиринайсет се материализираше за кратко време на Меркурий. Той отлепяше хармониумите от едно място, залепваше ги на друго и накрая се получаваха буквите.
В книгата на мисис Канби за първи път се споменава, че Румфорд е някъде в пещерите наоколо, едва към края — в сцената, когато Вуйчо открива в прахоляка следи от голямо куче.