Когато Румфорд обяви, че със себе си ще вземе едно абсолютно огромно куче, сякаш космическият кораб не бе нищо повече от малко по-сложна спортна кола и пътуването до Марс — отскачане до Кънектикът — това беше стил.
Когато не се знаеше какво би станало, ако космически кораб попадне в хроно-синкластичен инфундибулум, а Румфорд насочи своя право към центъра на един такъв — това наистина бе себеотрицание.
Да сравним Малачи Констант от Холивуд и Уинстън Найлс Румфорд от Нюпорт и Вечността:
Румфорд правеше всичко, с което се заемеше, със стил, така че човешкият род да създава добро впечатление.
Констант правеше всичко, с което се заемеше, със своя собствен стил — агресивно, шумно, детински, разточително — така че самия той и човешкият род да създават лошо впечатление.
Констант преливаше от кураж, но този кураж бе всичко друго, освен неневротичен. Смелите постъпки, които някога бе правил, до една бяха мотивирани от ожесточение и останали му от детинство подбуди, които правеха страха да изглежда наистина дребен.
Констант, след като чу от Румфорд, че ще бъде чифтосан с жена му на Марс, извърна поглед встрани към експонатите по рафтовете на стената. Ръцете му бяха вкопчени една в друга и ритмично се стягаха и отпускаха.
Констант прочисти гърлото си няколко пъти. След това просвири тънко между езика и небцето си. В общи линии се държеше като човек, който очаква да отмине някаква чудовищна болка. Затвори очи и всмукна въздух между зъбите си.
— Дрън-дрън, мистър Румфорд — каза той тихо и отвори очи. — Марс?
— Марс — отвърна Румфорд. — Разбира се, това не е крайното ви местоназначение. Нито пък Меркурий.
— Меркурий? — възкликна Констант, превръщайки това хубаво име в грозно квакане.
— Вашето местоназначение е Титан — обясни Румфорд, — но преди това посещавате Марс, Меркурий и отново Земята. Чак след това ще стигнете там.
От основна важност е да се разбере в кой момент от историята на точното изследване на космоса Малачи Констант се запозна с новината, че ще посети Марс, Меркурий, Земята и Титан. Мисловната нагласа на Земята по отношение на космическите изследвания силно напомняше мисловната нагласа на Европа по отношение на изследването на Атлантика преди отплаването на Христофор Колумб.
Все пак имаше някои съществени различия — чудовищата, отделящи космическите пътешественици от техните цели не бяха въображаеми, а многобройни, ужасни, разнообразни и до едно катастрофални. Цената и на най-малката експедиция би могла да разори повечето държави и на практика никоя експедиция не би могла да увеличи богатството на своите спонсори.
С две думи, въз основа на здравия животински разум и последната научна информация, за космическите изследвания не можеше да се каже нищо добро.
Отдавна бе минало времето, когато една нация можеше да изглежда по-велика от друга, само защото е запратила някакви тежки предмети в нищото. „Галактически кораби“ — корпорацията, контролирана от Малачи Констант, всъщност бе получила последната поръчка за такова показно устройство — ракета, висока близо сто метра и шест метра в диаметър. И тя наистина бе построена, но командата за старт така и не се чу.
Корабът бе наречен просто „Кит“ и бе оборудван за петчленен екипаж.
Всичко бе спряло толкова внезапно, поради откриването на хроно-синкластичните инфундибулуми. Присъствието им бе установено по математически път, въз основа на странностите в полетите на непилотираните кораби, изпратени в космоса, за да не бъде изпратен човек — както се предполагаше.
Но откриването на хроно-синкластичните инфундибулуми в крайна сметка каза на човечеството следното: Кое те кара да мислиш, че ще отидеш където и да било?
Това положение сякаш бе създадено по поръчка на американските фундаменталистки проповедници. И те реагираха по-бързо от историците и философите, а и от когото и да било друг, за да заговорят с разум за Ерата на Космоса. Два часа след като стартът на „Кит“ бе отложен за неопределено време, преподобният Боби Дентън вече крещеше пред своите „Кръстоносци на любовта“ в Уийлинг, Западна Вирджиния:
— „Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят и няма да се откажат от онова, що са си намислили да правят. Нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Бог по цялата земя; и те престанаха да зидат града и кулата. Затова му е дадено име Вавилон, защото там Господ смеси езика на цялата земя и оттам ги пръсна Господ по цялата земя1.“