Боби Дентън прониза аудиторията си с блеснал, любящ поглед и продължи да я пече във въглените на собствената и греховност:
— Не са ли и сегашните времена Библейски? — попита той. — Не сме ли съградили от стомана и гордост мерзост далеч по-висока от древната Вавилонска кула? И не искаме ли, както онези строители от миналите времена, с нея да достигнем Небесата? А не сме ли чували стотици пъти, че езикът на учените е международен? Те всички използват едни и същи латински и гръцки думи, те всички говорят езика на числата. — На Боби Дентън този аргумент се струваше особено заслужаващ проклятие и Кръстоносците на любовта се съгласиха мрачно, макар и да не разбираха напълно защо. — Тогава защо надаваме викове на изненада и болка, когато Бог ни казва същото, което е казал и на хората, съградили кулата на Вавилон: Не! Махнете се оттам! Няма да стигнете до Небето с това нещо! Пръскайте се, чувате ли какво ви казвам!? Престанете да говорите помежду си с езика на науката! Вие няма да се откажете от това, което сте намислили да правите, ако продължавате да си говорите с езика на учените, а това не ми харесва! Аз, вашият Бог от Висините искам да се откажете от каквото сте си наумили, искам да престанете да мислите за безумни кули и ракети към Небето, а да започнете да мислите как да станете по-добри съседи, по-добри съпрузи и съпруги, по-добри синове и дъщери! Не търсете спасение в ракетите — търсете го във вашите домове, във вашите църкви!" — Гласът на Боби Дентън стана дрезгав и притихнал. — Искате да летите в космоса? Бог вече ви е дал най-чудесния космически кораб на цялото сътворение! Да! Скорост? Искате скорост? Космическият кораб, който Бог ви е дал, се движи с шейсет и шест хиляди мили в час и ще се движи така цяла вечност, ако Бог го желае. Искате космически кораб, в който хората ще пътуват в комфорт? Та вие го имате! И в него не пътуват само един мъж и едно куче, само пет или десет души. Не! Бог не си играе на дребно! Той ви е дал космически кораб, с който пътуват милиарди мъже, жени и деца! Да! И не е нужно те да стоят привързани с колани за седалките или да носят аквариуми за рибки на главите си! Не! Не и в Божия космически кораб! Неговите пътници могат да плуват, да се разхождат под лъчите на слънцето, да играят бейзбол, да карат зимни кънки, да отиват на семейни излети със семейния автомобил в неделя след църква, да организират семейни вечери на печено пиле. — Боби Дентън кимна. — Да — продължи той. — И ако някой смята, че Бог е лош, защото е поставил в космоса неща, които ни пречат да летим в него, нека просто си спомни за кораба, който Той вече ни е дал. И не е нужно да купуваме гориво за него. Не е нужно да се безпокоим и тревожим за това, точно какво гориво да използваме. Не! Бог мисли за тези неща!
Бог ни е казал какво трябва да правим на този чудесен кораб. Написал е правилата простичко, така че всеки да може да ги разбере. Няма нужда да си физик, велик химик или Алберт Айнщайн, за да ги схванеш. Не! И не са чак толкова много! Казват, че ако е трябвало да изстрелят „Кит“, преди това са щели да проведат единайсет хиляди отделни теста, за да са сигурни, че всичко е наред и корабът може да излети — дали еди-кой си клапан е отворен, дали другият е затворен, затегнат ли е този проводник, пълен ли е резервоарът… и така нататък, и така нататък, единайсет хиляди неща, които трябва да бъдат проверени. Тук, на Божия космически кораб, Бог ни е дал да проверяваме само десет неща. И не за някакво си дребно пътешествие до някакви си отровни камъни в космоса, а за пътешествието до Царството небесно! Помислете за това! Къде бихте предпочели да се окажете утре? На Марс или в Царството небесно?
Знаете кои са нещата, които подлежат на проверка на борда на кръглия, зелен космически кораб на Бога. Трябва ли да ви ги напомням? Искате ли да чуете предстартовото Му броене?
Кръстоносците на любовта изкрещяха, че искат.
— Десет! — извика Боби Дентън — Пожелали ли сте дома на ближния си, неговия роб или робиня, вола му, осела му или нещо друго, което е негово?
— Не-е-е-е! — изреваха в отговор Кръстоносците.
— Девет! — извика Боби Дентън. — Лъжесвидетелствувате ли против ближния си?
— Не-е-е-е! — изреваха Кръстоносците.
— Осем! — продължи Боби Дентън. — Крадете ли?
— Не-е-е-е! — изреваха Кръстоносците.
— Седем! — извика Боби Дентън. — Прелюбодействате ли?
— Не-е-е-е! — изреваха Кръстоносците.
— Шест! — извика Боби Дентън. — Убивате ли?
— Не-е-е-е! — изреваха Кръстоносците.
— Пет! — извика Боби Дентън. — Почитате ли майка си и баща си?
— Да-а-а-а! — изреваха Кръстоносците.