— Ето го, приятелю — проговори той на спомена си за Румфорд. — Нека ти даде утеха, Скип! Голяма болка причини то на твоя стар приятел Сало. За да ти го даде, дори и толкова късно, старият Сало трябваше да води война срещу същността а своето същество, срещу самата природа на машината. Ти поиска от една машина невъзможното и тя се подчини.
— Машината вече не е машина — каза Сало. — Контактите и са корозирали, лагерите и са зацапани, електрическите и вериги са свързани на късо, зъбните и колела са демонтирани. Умът и бучи и пука като ум на земен човек — бръмчи и прегрява от мисли за любов, чест, достойнство, права, постижения, честност, независимост…
Старият Сало взе посланието от шезлонга на Румфорд. Беше написано на малка алуминиева плочка. Представляваше една-единствена точка.
— Искате ли да знаете как съм бил използван, как бе похабен животът ми? — попита той. — Искате ли да знаете какво е посланието, което нося вече половин милион земни години… Което трябва да нося още осемнайсет милиона години?
Той повдигна напред алуминиевата плочка, залепена за смукалото на крака му.
— Точка — каза Сало.
— Една-единствена точка — каза той.
— Точката на тралфамадорски означава…
„Поздрави.“
Малката машина от Тралфамадор, след като предаде посланието на себе си, на Констант, на Беатрис и на Хроно, изминавайки разстояние от сто и петдесет светлинни години, внезапно подскочи и хукна навън към брега.
Там се самоуби. Разглоби се на части и разхвърли частите във всички посоки.
Хроно излезе на брега сам и закрачи сред частите на Сало. Никога не се бе съмнявал, че талисманът му притежава удивителна сила и удивителен смисъл.
Винаги бе подозирал, че в края на краищата някое по-висше същество ще дойде да си го поиска. В природата на истински ефективните талисмани е фактът, че човешките същества никога не ги притежават истински.
Те просто се грижат за тях, докато истинският им собственик или по-висши собственици, дойдат да си ги поискат.
Хроно нямаше чувство за безполезност и хаос.
Всичко му се струваше подредено като в аптека.
И момчето участваше изцяло в този съвършен порядък.
То извади талисмана от джоба си и без съжаление го хвърли на пясъка, хвърли го сред разпилените части на Сало.
Рано или късно, Хроно вярваше в това, магическите сили на Вселената щяха да дойдат и отново да сглобят всичко, както си е било.
Както винаги.
ЕПИЛОГ
СРЕЩА СЪС СТОНИ
„Ти си уморен, много уморен, Космически скиталецо, Малачи, Вуйчо. Вгледай се в най-бледата звезда и се замисли колко натежават крайниците ти.“
Не остава много за казване.
Малачи Констант остаря на Титан.
Беатрис Румфорд остаря на Титан.
Умряха в мир, двайсет и четири часа един от друг. Умряха на седемдесет и четиригодишна възраст. Единствено титанските сини птици знаят със сигурност какво се е случило с Хроно, техния син.
Когато Малачи Констант навърши седемдесет и четири години, беше сбръчкан, мил и с криви крака. Беше изцяло оплешивял и през повечето време ходеше чисто гол, единствено с внимателно подържаната му, бяла, островърха брада.
Живееше в космическия кораб на Сало. Живееше там от трийсет години.
Констант не се опита да лети с кораба. Не бе посмял да докосне нито едно копче. Пултът за управление на този кораб беше много по-сложен, отколкото на масрианските му потомци. На него имаше двеста седемдесет и три копчета, прекъсвачи и бутони, всяко с надпис на тралфамадорски. Тези копчета бяха всичко друго, но не и забавление за любител на ребуси в една вселена, която се състоеше от една трилионна част материя на всяка децилионна част черна, кадифена безполезност.
Констант се бе занимавал с кораба само доколкото искаше боязливо да се убеди, че, както бе казал Румфорд, талисманът на Хроно може да бъде част от енергийната му система.
Поне на пръв поглед — можеше. В енергийното отделение имаше една врата, през която очевидно на времето бе излизал дим. Констант я отвори и намери едно посипано със сажди място. И под саждите имаше носачи и гърбици, които не се връзваха с нищо.
Констант успя да мушне носачите в дупките на талисмана и той легна на мястото с точност, която би задоволила всеки швейцарски производител на часовници.
Констант имаше много хобита, които му помагаха да прекарва спокойното време в здравословния климат на Титан.
Най-интересното от тях беше занимаването със Сало, разглобения тралфамадорски пратеник. Беше прекарал хиляди часове, опитвайки се отново да го сглоби и пусне в действие.