Констант нямаше нужда от нищо. Отглеждаше, събираше или си правеше всичко, което можеше да му потрябва. Това му носеше огромно удовлетворение.
Беатрис не зависеше от Констант. Румфорд бе запасил Тадж Махал с предостатъчно земна храна и земни напитки. Беатрис имаше много за ядене и пиене и винаги щеше да има.
Констант и носеше местни продукти, защото се гордееше с уменията си на горски човек и стопанин. Обичаше да се показва с възможността да я осигурява.
Това беше по-силно от него.
Носеше със себе си метлата и лопатката, защото дворецът на Беатрис винаги беше затънал в боклуци. Тя не чистеше, така че винаги, когато я посещаваше, той изхвърляше най-големите мърсотии.
Беатрис Румфорд беше жизнена, едноока мургава старица със златни зъби — стройна и корава като облегалка на стол. Но класата на тази живяла зле и увредена стара дама си личеше въпреки всичко.
За всеки, който имаше чувство за поезия, преходност и чудеса, гордата партньорка с високи скули на Малачи Констант беше удивително красива.
Може би беше малко луда. Изоставена на една луна, на която имаше само още двама души, тя пишеше книга, наречена „Истинският смисъл на живота в Слънчевата система“. Това представляваше оборване на идеята на Румфорд, че целта на живота в Слънчевата система е отново да попаднеш на закъсал пратеник от Тралфамадор. Беатрис започна да пише книгата, когато синът и Хроно я напусна, за да отиде да живее при сините птици. Засега ръкописът заемаше около десет кубически метра обем от Тадж Махал.
Всеки път, когато Констант отидеше да я види, тя му четеше последните добавки към него. Четеше и сега, седнала на шезлонга на Румфорд, докато Констант се суетеше из двора. Беше облечена с една плюшена покривка за легло в розово и бяло, която бе намерила в двореца. В мъхестата повърхност на плата бе избродиран надписът: „Бог не дава и пет пари“.
Това беше личната покривка за легло на Румфорд.
И Беатрис продължаваше да чете безкрайните си аргументи срещу схващането, че силите на Тралфамадор са нещо важно.
Констант не я слушаше внимателно. Просто му беше приятен гласът и — силен и тържествуващ. Беше се спуснал в една шахта край басейна, за да отвори крана, с който се изпускаше водата. Титанските водорасли я бяха превърнали в нещо, наподобяващо пяната на грахова супа. Всеки път, когато посещаваше Беатрис, той водеше неравна борба със зелената мърсотия.
— Аз съм последната, която ще отрече — четеше Беатрис собствения си ръкопис на глас, — че силите на Тралфамадор наистина са играли важна роля в земните дела. Въпреки всичко, онези, които са обслужвали интересите на Тралфамадор, са го правили по толкова удивително специфични за себе си начини, че спокойно може да се твърди, че тази планета няма нищо общо със случая.
Констант, спуснал се в шахтата, долепи ухо до крана, който бе отворил. По звука можеше да се досети, че водата изтича бавно.
Той изруга. Едно от важните неща, които си бяха отишли с Румфорд и Сало, бе информацията за това, как успяваха да поддържат басейна така кристално чист. Всеки следващ път, откакто Констант се бе заел с поддръжката му, водораслите ставаха все повече и повече. Дъното и стените му бяха облепени с одеяло от лигав жабуняк, а трите статуи под водата, трите сирени от Титан, бяха покрити с цяла купчина мърсотия.
Констант знаеше какво значение са имали тези сирени в живота му. Беше прочел за това, както в „Джобната история на Марс“, така и в Оторизираната и ревизирана Библия на Уинстън Найлс Румфорд. Трите големи красавици сега не означаваха кой знае какво за него, освен че му припомняха колко много на времето се бе тормозил заради секса.
Констант излезе от шахтата.
— Каналът тече все по-бавно всеки път — каза той на Беатрис. — Мисля, че няма да мога да отлагам разкопаването на тръбите още дълго.
— Така ли? — попита Беатрис и вдигна очи от ръкописа си.
— Така — отговори Констант.
— Е, направи това, което трябва да се направи — кимна Беатрис.
— Това е историята на моя живот — заяви Констант.
— Току-що ми хрумна една идея, която трябва да влезе в книгата — каза Беатрис. — Само да не ми изхвърчи от главата.
— Ще я ударя с лопатата, ако мине покрай мен — увери я Констант.
— Замълчи за минута — помоли Беатрис. — Искам да избистря нещата в главата си.