— Липсва ми — поклати глава той.
— Виждам, че най-накрая си я заобичал — отбеляза Сало.
— Едва преди една земна година — отвърна Констант. — Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.
— Ако ти и сина ти искате да се върнете на Земята — предложи Сало, — ще ви заведа. Няма да се отклоня много от пътя си.
— Синът ми живее със сините птици — каза Констант.
— Браво на него! — зарадва се Сало. — И аз бих отишъл при тях, ако можеха да ме приемат.
— Земята! — възкликна Констант зачудено.
— Можем да бъдем там след няколко часа. Корабът вече се движи както трябва.
— Самотно е тук — заключи Констант. — Сега, след като…
По пътя към Земята Сало си помисли, че е допуснал трагична грешка, когато предложи на Малачи Констант да се върне на Земята. Започна да си го мисли, когато старецът настоя да го остави в Индианаполис, Индиана, САЩ.
Това желание на Констант бе отчайващо, тъй като Индианаполис далеч не беше идеалното място за един бездомен старец.
Сало искаше да го остави край едно игрище в Сейнт Питърсбърг, Флорида, САЩ, но като типичен старец, който никога не изоставя първоначалното си намерение, Констант отказа. Искаше да отиде в Индианаполис и толкова.
Сало си помисли, че там има роднини или стари делови връзки, но се оказа, че не е така.
— Не познавам никого в Индианаполис и не знам нищо за Индианаполис, освен нещо, което прочетох в една книга.
— Какво прочете в тази книга? — попита Сало смутено.
— Индианаполис, Индиана — каза Констант — е първият град в Съединените щати, в който бял човек е бил обесен за убийство на индианец. Хора, които могат да обесят бял заради убийство на индианец… са от моя тип.
Главата на Сало направи салто върху шарнирното си окачване. Краката му започнаха да издават всмукващи звуци върху железния под. Очевидно спътникът му не знаеше нищо за планетата, към която се бе отправил със скорост, близка до скоростта на светлината.
Констант поне разполагаше с пари.
В това имаше известна надежда. Беше събрал близо три хиляди долара в различни валути от джобовете на костюмите на Румфорд в Тадж Махал.
И поне имаше дрехи.
Беше облякъл един ужасно широк, но иначе добър костюм от туид, с часовник и ланец, който преминаваше отпред на жилетката.
Сало го бе накарал да го вземе, заедно с костюма.
Палтото му беше добро, а също шапката и обувките.
Когато до Земята им остана само един час път, Сало се зачуди какво да направи, за да стане поносим остатъкът от живота на Констант, дори и в Индианаполис.
И реши да го хипнотизира, така че поне последните няколко секунди да му доставят огромно удоволствие. Животът на Констант щеше да свърши добре.
Старецът вече бе в полухипнотично състояние, втренчен в космоса през илюминатора.
Сало се приближи до него отзад и му заговори:
— Ти си уморен, много уморен, Космически скиталецо, Малачи, Вуйчо. Вгледай се в най-бледата звезда и се замисли колко натежават крайниците ти.
— Натежават — съгласи се Констант.
— Някой ден ще умреш, Вуйчо — каза Сало. — Съжалявам, но това е истината.
— Истина е — отвърна Констант. — Не съжалявай.
— Когато разбереш, че умираш, Космически скиталецо — продължи Сало хипнотично, — ще ти се случи нещо чудесно.
И той описа чудесните неща, които Констант трябваше да си представи, преди да умре.
Това щеше да е постхипнотична илюзия.
— Събуди се! — извика Сало.
Констант потрепери и извърна лице от илюминатора.
— Къде съм? — попита той.
— На тралфамадорски космически кораб, излетял от Титан, на път към Земята.
— О! — възкликна Констант след секунда. — Трябва да съм задрямал.
— Поспи — посъветва го Сало.
— Да, мисля, че ще поспя — съгласи се Констант.
Легна на едно легло. И заспа.
Сало го привърза с ремъци за леглото, а после и себе си за седалката. Набра три числа на клавиатурата и провери още веднъж дали не е сгрешил. Натисна яркочервен бутон.
Облегна се. Нямаше какво повече да прави. Отсега нататък всичко беше напълно автоматизирано. След трийсет и шест минути корабът щеше да се приземи край една автобусна спирка в края на Индианаполис, Индиана, САЩ, Земя, Слънчева система, Млечен път.
Там щеше да е три часът сутринта.
И щеше да е зима.
Космическият кораб се приземи в десет сантиметра пресен сняг на едно празно място в южния край на Индианаполис. Никой не беше буден, за да го забележи.
Малачи Констант излезе от него.
— Ето там е твоята автобусна спирка, войнико — прошепна Сало. Налагаше се да шепне, защото само на десетина метра от тях имаше двуетажна къща с отворени прозорци на спалнята. Той посочи заснежената пейка край пътя. — Ще трябва да почакаш десетина минути. Автобусът ще те закара право в центъра на града. Помоли шофьора да те остави пред някой добър хотел.