Выбрать главу

— Изабел? Как върви сделката с фавелата?

Изабел беше стройна тъмнокоса жена на около тридесет години. Беше приседнала на бюрото и отпиваше от чашата си с кафе.

— Господи, не знам. Моят човек в отдела по строителството наистина иска да я свърши. Аз мисля, че и шефът му иска същото. Но как са нещата с шефа на шефа му? — Гласът й беше нисък и дрезгав, тя говореше забавено и провлачено. Английският й беше добър, с лек носов акцент, който по-късно щях да науча, че е бразилски.

— Можеш ли да го уредиш?

— Аз съм кариока. Рио е родният ми град. Разбира се, че мога да го уредя. — Ъгълчетата на устата й се свиха. — Не знам само дали ще го уредя през това столетие, там е цялата работа.

Рикардо се усмихна.

— Сигурен съм, че можеш, Изабел. Но ще се радвам да отскоча с теб дотам, ако имаш нужда от мен. Мога да говоря с Освалдо Бочи. Свържи се с него да пусне няколко благоприятни статии. Може и нещо на тема как това е най-добрата възможност Рио най-сетне да почне да прави нещо за фавелите. Той ми е длъжник заради сделката, която му осигурихме миналата година.

— Местната преса вече е положително настроена — каза Изабел и отметна кичур тъмна коса от очите си. — Бих искала да не прибягваме до Освалдо, освен ако не е крайно необходимо. Летя за там в сряда вечер. Надявам се да уредя нещата. Ако не се получи, може би трябва да говориш с него.

— Е, тогава късмет — каза Рикардо. — Предполагам, че можем да приложим този модел и към останалите градове?

— О, да. Би трябвало да можем да го използваме навсякъде. Определено в Бразилия. Щом приключим сделката с Рио, ще разговарям със Сао Пауло и Салвадор. Но този модел би трябвало да проработи навсякъде в Латинска Америка. Ще имаме нужда от подкрепата на Международния валутен фонд за всяка сделка, но те определено смятат, че това е добро приложение за фондовете им.

— А ще проработи ли в Ромфорд? — обади се Мигел, високият аржентински благородник.

— Слушай, остави Ромфорд на мира! — бурно запротестира един едър млад здравеняк с крещяща вратовръзка и много къса коса. Спомних си, че се казваше Дейв.

— Може би си прав. Това е бита карта.

— Благодаря ти за подсказването, Мигел — каза Рикардо. — В действителност ти ще помогнеш да открием представителния си офис в Есекс. Но ако говорим сериозно, това е най-важната сделка. Щом я приключим, искам всички да търсят още. Сега си ти, Карлос.

Размишленията на Карлос върху възможната сделка със Съединените мексикански щати не можа да ме заинтригува. Очите ми останаха приковани в Изабел. Не беше точно от особено привлекателните. Носът й беше малко по-дълъг от необходимото, устата й — малко по-широчка. Дрехите й не изглеждаха супер: синя късичка пола, кремава блуза, черни обувки; и бухнала около лицето буйна коса. Но тя излъчваше нещо страшно женствено. Може би идваше от гласа й или от начина, по който се държеше. Или пък причината се коренеше в очите й — големи, тъмнокафяви, влажни, наполовина скрити под дълги ресници. Точно в този момент те ме стрелнаха и ме заловиха на местопрестъплението. Ъгълчетата на устата й се свиха отново и аз набързо преместих погледа си върху Карлос.

— Разбра ли всичко, за което стана дума? — попита ме Джейми, когато сбирката приключи.

— Нещичко хванах. Но имам много въпроси. Имам страшно много да уча.

— Като например как да гледаш Изабел и да не ти увисва ченето — ухили се Джейми.

— Толкова ли беше очевидно?

— Не се тревожи, всички сме минали по твоя път. След време привикваш.

— Има нещо в нея. Но не мога да определя точно какво е.

— Тя е адски сексуална, това е. Но не бих й го показвал прекалено отблизо. Хапе.

— Наистина ли? Изглежда ми доста дружелюбна.

— Е, не пипай. Дори и не гледай. Повярвай ми.

Повдигнах рамене и седнах на бюрото му. Никога до този момент не бях виждал отблизо напълно оборудвано борсово бюро, а тези на „Декер“ бяха последна дума на техниката. Джейми ми обясни предназначението на всеки модул. Имаше пет монитора, които осигуряваха новини, цени и анализи в диапазон от различни цветове. Джейми, изглежда, имаше неприятна слабост към розовото. В допълнение към цялата тази машинария имаше телефонна централа с тридесет линии, вентилатор, испанско-английски речник, два тома от Bankers’ Almanac и една малка сребърна топка за ръгби — спомен от едно аржентинско турне. Всичко това беше облепено с лепенки и отрупано с купища хартия.