— Вярно е — кимна той. — Винаги съм бил безмилостен към хората, които са изменили на екипа. Както знаеш, бях разочарован от теб. Почувствах се така, сякаш ме беше предал.
Усетих как гневът заклокочи у мен.
— Бил съм те предал! — едва сдържах вика си. — А какво ще кажеш за Мартин Белдекос? Беше ли смъртта му следствие от прекален ентусиазъм? Или просто е резултат на нечие разочарование?
— Не, не, не беше. Мислех си, че се е оказал жертва на хотелски обир. А когато те наръгаха на плажа Ипанема, си помислих, че е просто въоръжен грабеж.
— Не беше просто въоръжен грабеж — заявих. — Разбрах го.
— Добре, сега аз също вече подозирам, че не е било — каза той. — В действителност подозирам, че ти знаеш много повече от мен за станалото. Точно затова съм тук. Кажи ми какво се случи в Бразилия.
— Познаваш Франсишко Арагао, нали?
— Разбира се, че го познавам. — Рикардо повдигна вежди. — Нали е брат на Лусиана. Има ли нещо общо с цялата работа?
— Със сигурност има. — Не бях сигурен дали Рикардо наистина няма представа за съучастието на Франсишко, но не виждах вреда да му разкажа това, което знам.
Изабел се присъедини с разказа си какво й се е случило след отвличането й.
Рикардо слушаше всяка дума, претегляше всяко късче информация и го поместваше в нужното му място. Когато свърших, не каза нищо, само се загледа напред с безизразен поглед. Мислеше.
— Е? — попитах с надеждата да предизвикам отговор.
— Какво?
— Инвестира ли Франсишко пари от наркотици в „Декер Уорд“?
Очите му отново се фокусираха.
— Не, доколкото ни е известно. Нямаме регистрирана негова инвестиция при нас. Всеки наш инвеститор ни е лично познат, най-малко на един човек от екипа, и ние не правим бизнес с хора, който имат връзки с наркотрафиканти. За мен Франсишко определено поддържа връзки с наркотрафиканти и съм положил много усилия да избягвам всякакви сделки с него. Мислех си, че съм успял.
— Но все някой в „Декер Уорд“ трябва да си е имал работа с него.
— Може и да си прав — повдигна рамене той. — Не знам. Много е тайнствено, нали? — Той направи кратка пауза. — Разбира се, ако открия, че Франсишко по някакъв начин е прал пари от наркотици през „Декер Уорд“ без мое знание, бих бил много загрижен. И със сигурност бих известил съответните институции.
Той допи рязко газираната си вода, изправи се и извади от портфейла си банкнота от десет лири за напитките.
— Трябва да се връщам на работа. Без значение дали ми вярваш, или не, Изабел, но съм много щастлив да те видя жива. И разбира се, да работиш отново за „Декер Уорд“. Винаги си добре дошла отново на работа в офиса.
Изабел стисна ръката му и си позволи една бегла усмивка.
— Не, благодаря. Мисля, че много скоро ще получиш заявлението ми за напускане.
— Това също го разбирам. — Той се наведе и я целуна по двете бузи. — Желая ти щастие. Ник, съжалявам много, че не работиш в „Декер“. Бих искал да си от моята страна.
Не можах да сдържа усмивката си, докато му стисках ръката.
— Наистина трябва да тръгвам — продължи той. — Имаме малка криза. Един от клиентите ни започна да разпродава всичките си акции. Алехо. Сигурно си го спомняш, Ник. Един от хората на Джейми. Боя се, че Джейми се е прибрал у тях в отвратително настроение. В нашия бизнес никой не е застрахован от подобен обрат. Е, това е. Довиждане.
Зашеметен го проследих с поглед, докато излизаше от бара. Внезапно проумях, че Рикардо наистина беше говорил истината.
— Ник? Ник? — като през сън дочух гласа на Изабел.
— О, Изабел, извинявай. Трябва да отскоча до едно място.
— Ник, какво има? Късно е вече.
— Ще се опитам да се върна още тази вечер, стига да мога. Ако не успея, ще се видим утре сутринта. — Целунах я и хукнах.
32.
Таксито до Докенбуш Фарм направо ми одра кожата. Платих на шофьора, поех си дъх и застанах пред входната врата. Беше топла лятна нощ, звездите и луната осветяваха фермата. Два прозореца от първия етаж хвърляха квадрати светлина върху застланата с чакъл алея. Някъде зад мен в тъмното се обади бухал.
„Рикардо е знаел, че е Джейми — помислих си. — Още щом му казах за Франсишко, и е разнищил нещата.“ Защото Алехо беше клиент на Джейми, който уж работеше за някакво потайно богато мексиканско семейство. В действителност обаче Алехо бе работил за Франсишко. Лусиана наистина беше посредник на Франсишко, но с Джейми, не с Рикардо. Била е наясно, че Рикардо в никакъв случай не би правил бизнес с брат й. Сега на Франсишко му се беше дръпнало лайното и чрез Алехо той разпродаваше всичко, което бе придобил от „Декер Тръст“.