— Добре дошли на борда.
Поколебах се за момент. Не трябваше ли да размисля? Дали наистина исках да променя живота си точно в този момент, и то като продам работната си сила на Сити?
Тридесет хиляди годишно, като можеше да има и още много? Или нищо?
Спомних си писмото, което бях получил предната седмица от господин К. Р. Норис, служител в спестовната каса. Не успеех ли да погася просрочените вноски по ипотеката си в рамките на тридесет дни, щяха да ми отнемат апартамента.
Решението беше просто.
— Благодаря ви.
— До седем сутринта в понеделник — каза Рикардо.
— Ще бъда точно навреме — казах и се запътих към вратата.
— О, само още едно нещо.
Обърнах се. Рикардо изгледа костюма ми. Полски. Сто процента полиестер. Опитвах се да не го слагам, освен ако нямах абсолютно никакъв друг изход.
— Колко костюма имате?
— Ами… един.
Рикардо измъкна чекова книжка и тънка химикалка и написа чек. Откъсна го, сгъна го и ми го подаде.
— Купете си дрехи. Ще ми върнете парите, когато можете.
Пъхнах чека в джоба си. Рикардо ме изпрати до асансьорите. На излизане Джейми ми се ухили до уши.
Докато асансьорът ме смъкваше през четиридесетте етажа, разгънах чека и го разгледах. Беше голям, със сложен рисунък в зелено, изписан по личната сметка на Рикардо в банка, за която до този момент не бях чувал. Да се изплатят на Николас Елиот пет хиляди лири.
— Моите поздравления, Ник!
Кейт ме погледна с големите си светлокафяви очи и отпи от шампанското. Двамата с Джейми бяха дошли вкъщи, за да отпразнуваме назначението ми.
— Не поздравявай мен, а съпруга си. Не можеш да си представиш какви лъжи е надрънкал на Рикардо!
— Просто правех онова, което е най-естествено — ухили се Джейми с широката си белозъба усмивка. — Виж, ако говорим сериозно, знаех какво правя. Рикардо търсеше някого точно като теб. А аз знам, че ти няма да го подведеш. — Той се изсмя. — И по-добре не го прави, защото тогава няма да си единственият, който ще си търси работа.
— Благодаря ти много, Джейми.
— Знаеш ли колко ще е хубаво да работим заедно. Ще бъде също като на онези семинари, нали си ги спомняш?
— Надявам се, че знаеш повече за финансовите пазари, отколкото тогава знаеше за Платон.
— Ами то си е пак едно и също. Сенки върху стената на пещерата. Скоро ще го разбереш.
Двамата с Джейми станахме добри приятели още от момента, в който се оказа, че сме състуденти през първия ни семестър в Оксфорд. Различавахме се много един от друг. Джейми подхождаше към университета много по-енергично от мен, гмуркаше се поред в какви ли не забавления: ръгби, пиене, увеселения от всякакъв род и сорт. Единственото, в което бе постоянен, беше преследването на жените. Биваше го много в това с искрящите му сини очи и широката усмивка, с която възнаграждаваше всяко момиче, обърнало му внимание. Следвах го на дистанция в по-голямата част от дейностите му. С жените нямах неговия късмет, какъвто съм непохватен, незабележим и дори свит. Но двамата се забавлявахме добре. И след университета приятелството ни се задълбочи и укрепна.
— Направо не ми се вярва, че ще ставаш банкер! — възкликна Кейт. — Особено след всички тези главоболия, които създаде банковото дело на Джейми.
— Знам. Шокиращо, нали?
— И кога ще си купуваш БМВ? Ще ти трябва и мобифон. И тиранти.
— Спокойно, Кейт, всичко по реда си — намеси се Джейми. — Имаш ли някакво бельо на фини райета, Ник?
— Да не би Рикардо да носи бельо на фини райета? — попита Кейт.
— Откъде мога да знам, по дяволите?
— О, просто питах! Вие в „Декер“ сте толкова близки…
Изпихме си шампанското. Бях в добро настроение, с приповдигнат дух. Изпитвах все по-голяма увереност, че съм взел правилното решение.
— И така, какво мислиш за Маркетмейкъра? — попита Джейми.
— Маркетмейкъра ли? Кой е той? Рикардо ли?
— Да. Това му е прякорът. Идва от времето, когато е бил единственият човек на света, който правел пазари от дълговете на Латинска Америка. Сега всички търгуват тая стока, но той се ползва с репутацията на разработил пазара такъв, какъвто е днес.
— Наистина ме впечатли. Но не съм чак изненадан. Това, което ме изуми, беше колко е достъпен. Не че искам да кажа, че е просто един обикновен човек, защото той определено не е такъв, но се държа с мен като с равен.