Выбрать главу

— Е, ако толкова не можеш без велосипеда си, по-късно ще ти покажа фитнес залата. Там ще можеш да вземеш душ.

— Не, няма нужда.

— Ник, имай ми доверие. Ти си един новоизлюпен банкер. Вземи си душ. А сега да влизаме да ти покажа бюрото.

Минахме през няколко двойни врати. След мъглявото осветление на приемната борсовият салон връхлетя върху сетивата ми с водопад от шумове, светлина и движение.

— Засега бюрото ти ще е от външната страна — каза Джейми, докато очите ми се опитваха да въведат някакъв ред в суетенето пред мен.

— От външната страна ли?

— Да. Съжалявам, ще ти обясня. Виждаш ли онези бюра там? — Той посочи двайсетина борсови бюра по средата на залата — бяха подредени в квадрат. Видях Рикардо до едно от тях — говореше по телефона. Почти всички бяха заети. — Това е вътрешната страна. Тук седят агентите по продажбите и търговците. Това е добро разположение. Всички можем да общуваме един с друг през пространството в центъра. Тези бюра тук — той посочи три редици бюра, обърнати към всяка страна на квадрата — са външната страна. Тук седят хора, на които не им се налага да бъдат в епицентъра на събитията, хората от капиталовите пазари, проучванията, администрацията, ти.

В главата ми вече цареше хаос.

— Не се тревожи. Още тази седмица можеш да седиш до мен. Скоро ще навлезеш в нещата.

В този момент прозвуча двукратно пляскане с ръце. Беше Рикардо.

— Окей, компанерос, да се съберем. Вече е седем и петнадесет.

Рикардо се облегна на стола си и огледа квадрата от бюра. Всички го гледаха в очакване, външно спокойни, но усещах напрежението, с което се подготвяха за действията през седмицата. Както ми беше обяснил Рикардо, бяха от всякакъв размер и калибър, макар че повечето имаха добре охранен латински вид. Мнозина пушеха. Познах повечето от хората, които ме бяха интервюирали, включително Педро, който седеше, може би само символично, от дясната страна на Рикардо. Той и неколцина други в залата бяха по жилетки. Всички други — освен мен — бяха по ризи. Опитах се да смъкна сакото си по възможно най-незабележимия начин.

— Добро утро на всички — започна Рикардо и се изправи. Ризата му на сини райета беше безупречно изгладена. Виждах избродираните върху предницата му инициали RMR. — Вярвам, че всички сте прекарали отлично уикенда. Бих искал да започнем с поздрав към един нов член на екипа ни. Ник Елиот.

Всички се извърнаха към мен. За щастие бях успял да се измъкна от сакото си.

— Здравейте — усмихнах се нервно аз.

В отговор се разнесе мърморене от рода на: „Добре дошъл“. Тонът беше приятелски. Бях им благодарен за това.

— Ник говори руски и разбира от икономика и аз съм уверен, че ще бъде ценен член на групата ни — продължи Рикардо. — До този момент не е работил във финансова фирма, така че не е имал възможността да придобие никакви лоши навици. Искам всички вие да му покажете как работи „Декер“. А сега, как се развиват нещата? Педро?

Педро Хатори заговори неща, от които не разбрах нищичко: брейди, еврооблигации, „цедилки“, аржентински диско. Опитах се да вдяна нещо, но бързо се отказах. После един американец на име Харви заговори за политиката на федералния резерв на САЩ по отношение на лихвените проценти. Това беше донякъде позната територия, но отново изгубих нишката, когато той продължи с петгодишните специални облигации. Следващата беше Шарлот Бакстър — шефът на отдела по проучвания — висока американка с кестенява коса. Бях се впечатлил от нея при първата ни среща. Тя говореше за сходството в позициите на венецуелското правителство и Международния валутен фонд по въпроса за поредния срив и последствията, които би имало това. Макар и да не знаех кой знае колко по темата, разбрах, че това е добър материал. Джейми внимателно си водеше записки.

Рикардо мина по всички членове на групата. Разменяха клюки, информация, впечатления, прогнози. Всеки беше пределно ясен и сбит. И добре информиран. Нямах впечатление да се стремят да блеснат пред Рикардо или да трупат точки, защото явно той не приемаше подобно поведение. Но все пак всички внимателно наблюдаваха реакцията му и окуражителните му думи биваха направо попивани.

Накрая той стигна и до последната част от групата.