Всъщност баща й беше служил в Уайт Сандс, после във военната база Форт Хуачука в Аризона. Най-ранните й спомени бяха свързани с красивите скали около Форт Хуачука. След това бяха дошли в Райт Пат, където той се беше свързал с военновъздушното материално-техническо командване. Знаеше го, защото неговият отдел беше свързан с дирекция за поведенчески изследвания, която беше подразделение на въздушното материално-техническо командване. Наясно беше, че поведенческите изследвания са свързани с изучаването на неща като пилотската издръжливост. Също и с друга, скрита дейност — разработка на психотронни оръжия и разни подобни.
Караше покрай ферми и царевични ниви — тук хората живееха по друг начин. Искаше й се да покара трактори, комбайни и друга селскостопанска техника. Обичаше големите машини.
Беше поживяла доста в Средния запад, така че Индиана не й се стори чужда. Някога, преди майка й да замине за Глазгоу, минаваха оттук практически всяка година. Майка й си падаше по бързите коли — или по-скоро по шофьорите, механиците и всеки, свързан със състезанията. Всъщност почти по всеки, стига да не беше баща й.
Очакваше да види управление или някаква лаборатория, вероятно близо до университета. Но видя само жилищни сгради. Широки улици, големи стари къщи, смълчани в късния следобед.
Стигна Хамилтън 101 и беше, меки казано, объркана. Най-обикновена къща, строена някъде преди Първата световна война. Красиво, да. Но — къща? Подразделение на военновъздушните сили да се намира в къща в града?
Добре де, къща — къща. Влезе по алеята за паркиране и спря зад добре изглеждащ мерцедес с подвижен покрив. Да, това не беше обичайната кола за полковник от военновъздушните сили. Възможно беше, разбира се, колата да е на някой друг, но пък й бяха казали, че шефът тук е полковник Уилкис, а колата беше паркирана на специална настилка. Привилегии на командващия офицер — така беше във военновъздушните сили.
Имаше само още един автомобил, а гаражът беше заключен с катинар. Другата кола беше хонда, не твърде нова. Значи тук бяха полковник Уилкис и някакъв загубеняк, когото щеше да срещне по-късно. Все пак не беше най-низш сред низшите — тогава щеше да е с форд или тойота, като нея, да се мъчи да свърже двата края с твърде малко пари.
Качи се на верандата — над вратата имаше еленови рога. Спря и се загледа в този невероятно неуместен избор за украса в Индианаполис, Индиана.
Звънецът беше старовремски. Тя го дръпна и й отвърна кротко, не особено силно дрънчене. Всъщност едва се чуваше. Затова го дръпна няколко пъти.
Ръката й все още беше на звънеца, когато вратата се отвори и един офицер — изглеждаше малко по-възрастен, отколкото трябва да е човек на активна служба — я изгледа с кървясалите си очи.
— Заповядайте. — И се отмести леко встрани.
Гласът му звучеше тъжно и тя остана със странното впечатление, че може би е плакал. Забеляза, че до стената има кутии.
— За вас са — каза той. — Нещата на Имън.
— Полковник, все още никой не ми е казал какво се е случило с баща ми. Беше ми заповядано да дойда тук и нямам никаква представа защо. Изтъкнаха ми причини, които ми звучат като нескопосана научна фантастика, и трябва да заявя, че не това е начинът според мен. Би трябвало някой да ме предупреди, че когато дойда тук, ще ми връчат вещите на баща ми.
— Кой ви изпрати тук?
Тя не можеше да повярва, че той всъщност не знае нищо.
— Наредено ми е да не ви казвам.
Той кимна, сякаш това беше най-нормалното нещо на света. Лорън го последва в кабинет, очевидно пригоден от някогашната господарска спалня.
— Тази къща е построена през деветстотин и осма година от единствения едър скотовъдец в Индиана — каза мъжът, докато сядаше зад бюрото.
Нямаше формалности. Но той беше по-старши, така че тя вдигна ръка към челото си и каза:
— Лейтенант Лорън Глас на вашите заповеди, сър.
Той я погледна.
— Очевидно. Отиди до дезинфекционната стая и се подготви.
— Моля?
— Стаята за дезинфекция. Ще я намериш в дъното на шахтата.
— Сър, трябва да ви обясня, че нямам представа какво става тук. Няма ли да ми обясните?
— Ще се справиш.
— Добре… каква е тази дезинфекционна стая? За какво трябва да се дезинфекцирам?
— Слушай, знам, че не си наясно с нищо. Планирахме да те включим, когато баща ти наближи пенсия. Никой не предполагаше, че ще стане така. Но сме в отчаяно положение, Лорън.