После се наведе, целуна го дълго и той се върна у дома.
Глава 29
Ослепителен блясък изпълни въздуха, сякаш в небето примигна гигантска фотографска светкавица. Конър започна да брои:
— Едно, две, три, четири…
— Какво е това, по дяволите?
— Шш! Шест, седем…
Отекна продължителен тътен, много по-силен от всички гръмотевици на света.
Конър премести поглед от Дан към майка си и каза:
— Силозът за зърно. Току-що избухна. — Трябваше да е това, освен ако някой не беше пуснал бомба над малкото градче Уилтън, Кентъки. Нищо друго в околността не беше достатъчно голямо.
Телефонът иззвъня и Конър го сграбчи.
— Здрасти, Поли! Знам. Добре!
Посочи към кухненския прозорец. Огромен стълб пушек се издигаше откъм Уилтън.
След няколко минути отпред се чу настойчивият призив на клаксон.
— Това са Уорнърови — изкрещя Конър и изтича до дрешника да си вземе якето. Дан грабна видеокамерата.
Кейтлин не искаше да е в една кола с Уорнърови и настоя:
— Ще вземем нашата кола. — Но Конър скочи на задната седалка до Поли и Уорнърови потеглиха.
— Какво, по дяволите, е станало в града и откъде можем да сме сигурни, че е авария в силоза за зърно? — попита Дан, докато се качваха в колата. — Ами ако са терористи?
— В Уилтън, Кентъки? Едва ли. Пък и Конър е винаги прав, Дан.
Дан даде газ и потегли след Уорнърови.
Когато взривът избухна, Майк Уилкис тъкмо се вмъкваше в колата си. Разнесе се гигантски тътен и блесна ярка светлина — сякаш чаршаф от сребристо бяло изпълни целия свят. Той отчаяно завъртя ключа в стартера. Колата тръгна, но изведнъж я удари голямо парче от ламаринения покрив на силоза, пръсна предното стъкло и огъна покрива толкова много, че Майк имаше късмет, че успя да отвори вратата. Докато изпълзяваше от колата, друга отломка се заби в снега на двайсетина сантиметра от него. Той се скри под колата и зачака парчетата да спрат да валят.
Когато накрая изпълзя навън, веднага му стана ясно, че колата е пълна развалина. И което беше по-лошо — чуваха се сирени. Трябваше да се махне оттук.
Силозът гореше яростно.
Поне беше изпълнил целта си. В малко градче като Уилтън подобно зрелище щеше да доведе всеки, който е способен да дойде, и най-вече децата. Какъвто всъщност беше планът му.
Забърза към редицата изоставени складове, вмъкна се между тях и се спотаи. Появи се пожарникарска кола. Клаксонът пищеше, сирените й виеха. Спря до волвото. Докато сирената затихваше, пожарникарите изскочиха навън и започнаха да оглеждат колата. После един от тях посочи земята и всички се обърнаха към складовете.
Следите му, разбира се, проклетите му следи в снега.
Той побягна; промушваше се между постройките. Стигна до изоставено железопътно депо. Хвърли поглед назад да се увери, че антената все още си стои, залепена с тиксо за елеватора, намиращ се най-далече от срутения покрив на силоза. Предавателят щеше да изпълни предназначението си — щеше да продължи да работи, докато самият елеватор не бъдеше унищожен.
Уилкис запрескача замръзналите релси. Не можеше да избяга, разбира се, не и в този сняг и преследван от здрави, силни и отпочинали мъже.
В силоза го беше нападнал Крю, самият Крю! Щяха да открият тялото. Значи обвинения в палеж и убийство. Тръстът щеше да изчезне от живота му. И което беше още по-лошо, никой нямаше да разбере със сигурност дали детето е оцеляло.
Телефонът на Чарлз Гън иззвъня. Той го вдигна и млад глас му съобщи, че току-що в Уилтън е станала голяма експлозия. Той въведе кода за сателитния възел, получи достъп на лаптопа си и го увеличи, докато не получи ясен образ на града отгоре.
От голямата сграда се издигаше дим. Забеляза трите кръгли елеватора. Силоз за зърно. Няколко мига се взира безмълвно в екрана. Какво можеше да означава това? Беше ли Майк в беда, или всичко се развиваше успешно? Не можеше да му се обади по телефона, така че нямаше начин да разбере.
В този миг влезе шестгодишната му дъщеря.
— Мама пита дали искаш кафе.
Той придърпа момиченцето към себе си. Докато милваше светлорусата му коса, набра един номер на телефона си и каза: