— Помогнете на мама!
Мъжете замръзнаха; а протакането беше точно това, от което се нуждаеше Майк.
Най-накрая чу предупредителното иззвъняване от дистанционното на самолета и след миг усети топлата струя на вентилаторите му. Нямаше видима следа в студения въздух, защото дехидраторите пресушаваха всяка влага от напускащите апарата газове.
С плавно и добре преценено движение, той се пресегна през майката и хвана момичето за косата. То скимтеше и риташе, лицето му почервеня, но той го дърпаше силно. Дистанционното изписка: Два немелодични тона. Майк натисна копчето, отварящо люка.
— Господи! — изкрещя един от полицаите, когато стълбата се спусна сякаш от самия въздух. Но след това, разбира се, след като очите им бяха привлечени към самолета, успяха да го видят: бледите му очертания ясно се долавяха там, където камуфлажът работеше несъвършено. Не беше създаден, за да бъде невидим от толкова близо, не и ако знаеш къде точно да гледаш.
Майк повлече момичето за косата — майката ги следваше с протегнати умолително ръце и обезумели очи — и стъпи на стълбата.
Детето дращеше ръката му и пищеше. После се напика от страх.
Той рязко го блъсна на земята и се вмъкна в кораба. Натисна бутона на дистанционното, но недостатъчно бързо — на стълбата вече имаше проклет полицай. Гледаше го и вдигаше пистолета си.
Майк стреля право в лицето му и то се пръсна като тиква. Тялото отхвръкна назад и стълбата се прибра. Майк се вмъкна в пилотската кабина и седна на седалката.
Занатиска бутоните, задействащи една от дванадесетте отвличащи примамки на самолета. Щеше да се издигне стремително след десет секунди. Отвън се чу изстрел. Самолетът не беше брониран и попадението със сигурност щеше да нанесе поражения. Почти веднага алармата на единия от шестнадесетте вентилатора пропищя и докато Майк извеждаше самолета на шейсет метра височина под остър ъгъл, разваленият вентилатор спря.
Примамката се изстреля — изключително ярка плазма, която щеше да привлече очите на всички. Чуха се изстрели — полицаите, подлъгани, че блестящото кълбо е корабът, откриха огън по него.
Неподатлива на земния естествен електричен заряд, сгъстената плазма излетя към небето по-бързо от куршум.
— Господи! — изкрещя някой.
— Това беше проклето НЛО! — викна друг.
Всички зяпаха натам, където бе изчезнала примамката. Майк обърна кораба и се отдалечи безшумно от града.
Глава 30
От другата страна на сградата, където всъщност беше пожарът, огнеборците продължаваха да развиват и да насочват нови маркучи. Горящият силоз не можеше да бъде угасен. Тяхната работа беше да се уверят, че огънят няма да се разпростре, и да го оставят да догори, като причини възможно най-малко щети на сградите наоколо. Най-застрашен бе покривът на близкия магазин за хранителни стоки и търговската агенция за трактори „Джон Дийр“ — силозът бълваше пламъци, високи тридесет метра.
— Капитане, трябва да влезем — обади се един пожарникар.
— Не, Хари. Стените ще поддадат всеки момент. — Той вдигна мегафона си. — Всички: отдръпнете се! Разкарайте колите оттук!
Чарлз Гън се обади в Белия дом.
— Господин президент, трябва ми мощен импулс, сър. Защо не е задействан?
— Не желая да правя това, Чарлз.
Сърцето на Гън пропусна един удар.
— Моля?
— Чарлз, няма да дръпна спусъка срещу американците само защото ти искаш така. Твоето желание не е достатъчно, Чарлз.
Сякаш говореше с друг човек.
— Господин президент, цялото бъдеще на човечеството зависи от това.
— Ти не ми каза истината, Чарлз. Знам какви точно щети ще причини това и просто не съм съгласен да го направя. Как смееш да ме лъжеш така?
— Сър, аз не съм…
— Излъга и си готов да заличиш живота на милиони и да потопиш страната в разруха. Трябва да откриеш друго решение, Чарлз. И трябва да ти кажа, че имам проблем — огромен проблем, Чарлз — с това, че си позволяваш да подкрепяш изпълнението на подобни действия. Не можеш да искаш от мен да унищожа поверената ми страна и да се опиташ да ме подведеш да го направя.
Чарлз затвори. Ако тръгнеше да използва фалшиви заповеди, щеше да поеме огромен личен риск. Имаше доста прецеденти. Дийн Брейсуел беше направил това по време на Студената война, когато беше преместил части от Шести флот от Средиземно в Черно море в нарушение на спогодбата, за да измъкне нещо ценно от Румъния. Проблемът беше, че нямаше никакъв начин да постигне това, без да бъде разкрит. Рейгън беше вбесен на Брейсуел и му се беше разкрещял: