Роб отвори телефона си и използва бързото набиране за някакъв номер.
— Положението в града се влошава бързо. Свържете се с губернатора, генерале, защото става наистина лошо. Да пусне националната гвардия — щатските полицаи просто няма да са достатъчни.
Един буик, натъпкан с деца, се понесе към тях, гумите му оставяха димна следа по улицата.
Роб завъртя волана докрай надясно и натисна педала на газта. След секунда буикът профуча зад тях и продължи, преобърна се и се заби в един пожарен кран. Долетя писклив смях, изпълнен с ужас.
— Не можем да минем оттук — каза Роб.
— Прав си.
— Ще трябва да прелетим над града с хеликоптер и да открием детето от другата страна. И мисля, че трябва да го преместим. Да го махнем оттук.
— Ами Майк? Ами групата? Те няма ли да продължават да се опитват?
Роб я погледна и въздъхна:
— Никога не съм твърдял, че ще е лесно.
Дан караше бързо, искаше да стигне до Оук Роуд, преди лудостта да се разпростре дотам. Ако въобще се разпростреше. Щеше да защитава семейството си с пистолета, докато успееха да се измъкнат от това място. Защото Калаханови, Уилтън и колежът „Бел“ бяха история, и да върви по дяволите скъпоценното му назначение. Бел най-вероятно щеше да се разпадне, така или иначе. Кой би пратил децата си на място, където се случват такива неща?
— Конър — каза Кейтлин. — Имаш ли някаква представа какво им стана на тези хора?
Дан реши, че това е добър въпрос към детето им — то се беше променило толкова много. Можеше да го види в лицето му — нова решителност изпълваше погледа му.
— Свързано е с мен.
В този миг се чу глух удар и колата се разтресе.
— Какво стана?
Конър знаеше, че е куршум, беше усетил омразата на човека, който го беше изстрелял. Смъкна се ниско, под нивото на прозорците.
— Конър?
— Удари левия калник, точно над гумата.
— Кое?
— Куршумът.
Дан увеличи скоростта.
— Конър! — изкрещя Кейтлин. — Защо?
Това не беше правилният въпрос, наясно беше с това. Имаха нужда от друг вид енергия, за да оцелеят в това изпитание. Страхът нямаше да ги спаси.
Имаше нужда от тримата Крадци. Сега, когато бяха изчезнали, разбра, че те са били връзката му с Кошера. Осъзна и колко важен ще се окаже Кошерът за бъдещето му. Също така проумя как му бяха помогнали — пазеха го, бяха извършили малките, но съществени стъпки, довели до спасението му.
Бяха пожертвали живота си за него.
Отпред се чу трясък и колата излезе от пътя. Дан се опита да продължи да кара, но автомобилът поднасяше неконтролируемо.
— Гумата е простреляна — каза Конър.
— Знам — сопна се Дан.
Майка му се извърна назад. Никога не беше виждал очите й такива — приличаха на напукани стъкла.
Майка му и баща му бяха в паника. Трябваше да се отдалечи от тях, не можеше да позволи погрешните решения, които щяха да вземат, да доведат до смъртта му.
— Спри, татко.
— Не мога! Някой стреля по нас.
Конър пое дълбоко дъх, прехапа устни, за да не се разхленчи, после отвори вратата и се хвърли в снега. Претърколи се навън и продължи да се търкаля, удари се в оградата на Нидърдорфер толкова силно, че видя звезди. Чу колата да ръмжи и докато се изправяше, я видя да се хлъзга по заснежения път, дясната й гума димеше върху леда.
Нещо изсвистя пред лицето му, последва отекващ трясък. Видя на пътя кола и до нея човек с пушка. Човекът вдигна пушката и се прицели пак.
Трябваше да се вмъкне в гората в имота на Нидърдорфер. Прескочи оградата и затъна до кръста в снега.
Майка му изскочи от колата.
— Не, върни се! Конър, не!
Кейтлин също прескочи оградата, разярена като лъвица, която брани малкото си. Дан се втурна след нея. Тичаше дори по-бързо от майка му.
— Бързо в колата, Конър! В колата — това е единственият ни шанс.
— Довери ми се — каза момчето и стисна ръката й. Погледна баща си. — Повярвай ми, татко.
После чу някой да се приближава, подсвиркваше си.
— Какво правиш? — изкрещя Кейтлин. — Джимбо, хвърли я!
Беше Джимбо Келтън — биеше пъртина през снега с нечовешка мощ в дясната си ръка стискаше голяма брадва.
Конър побягна. Можеше само да се надява, че родителите му ще направят същото. Имаше хиляди акри гора наоколо и това значително щеше да увеличи шансовете му. Да остане до повредена кола очевидно не беше най-умното, което можеше да направи.