— Браво, татко! Сега вече ми падна.
Внезапно някой го блъсна и нечии ръце го обгърнаха.
— Мамо!
Кейтлин го затисна, не му даваше да помръдне.
— Мамо, недей! Мамо, трябва да бягаме!
— Скъпи, това са Келтънови, те са наши приятели, миличък.
После се появи баща му — за щастие въобще не хранеше илюзии. Вдигна Конър и се затича като луд.
Но отекна изстрел и Конър усети как баща му се олюля. После изпъшка, изпусна го и се свлече в снега. Конър се изправи, но в същия миг дотърча Джимбо, запъхтян, вдигнал брадвата.
— Тате, тате…
Очите на Джимбо искряха като на котка.
— Бягай! — извика баща му.
Джимбо замахна с брадвата и тя се заби в едно дърво, дръжката й зазвънтя от силата на удара. Конър отново чу бръмченето на хеликоптера, този път много ясно. Погледна нагоре.
Гората се приближи вихрено и Лорън залитна към прозореца и за малко да изпадне през отворената врата. Роб виеше от ярост, двигателят пищеше, дърветата се уголемяваха все повече и повече. Лорън гледаше като хипнотизирана как се плъзгат на шест метра над тях.
Обгърна я тишина. Не я беше страх. Помисли си: „Какъв прекрасен свят“, обзе я спокойствие…
— Давай! Давай!
— Какво?
— Скачай! Скачай или ще изгориш!
Всичко беше избухнало в пламъци. Откъде се бяха появили? После осъзна, че хеликоптерът се е ударил в дърветата и за кратко е изгубила съзнание. Пилотът крещеше, мъчеше се да се измъкне, но пламъците го обгърнаха.
Тя се хвърли в пращящите борови клони и снегът я пое като замразяваща утроба. Ако беше през лятото, падането щеше да я убие, но сега се спусна по килим от сняг и ударът в земята беше омекотен.
Изправи се и се огледа.
— Роб?
И го видя. Явно беше ранен, косата му беше опърлена, но той скочи и се втурна сред дърветата. Лорън тръгна след него… и внезапно с крайчеца на окото си улови синьо потрепване като от крило на птица. Но не беше пролет, така че едва ли беше птица.
Беше синята пухенка на дете, дете някъде в тази гора.
— Роб, насам!
Затича се, излезе на някаква полянка и пред нея се появи като видение, за миг сякаш замръзнало в ледения въздух, момче: бе коленичило в снега, цялото зачервено, и молеше за милост друго момче, по-голямо. По-голямото имаше пяна на устата като побесняло куче. И стискаше брадва.
А до тях лежеше мъж и снегът почервеняваше от кръвта му. Дан.
Лорън хукна към тях.
Брадвата се стрелна с ослепителна скорост, като нападаща змия.
Дан успя да я сграбчи с две ръце и да спечели на Конър достатъчно време, за да може да се изправи и да побегне. Джимбо изръмжа гневно и се втурна по петите му.
Кейтлин притича до Дан и коленичи до него. Очите им се срещнаха.
— Помогни му — изпъшка той. — Помогни на сина ни!
Тя погледна към дърветата, стана и се затича след двете момчета.
Роб отчаяно се мъчеше да извади оръжието си, но ръката му бе счупена поне на две места и изобщо не го слушаше. Устните му се кривяха от болка, лицето му беше пепеляво, но въпреки това той най-накрая успя да извади оръжието от кобура.
— Стреляй с лявата ръка, Роб — изкрещя Лорън. — Лявата!
Той вдигна лявата си ръка пред гърдите и тя видя, че от нея е останал само безполезен кървав чукан. Гърдите му се надигаха тежко, от устата му покапа размесена с жлъчен сок лига, но Роб продължаваше да се бори, все още се опитваше да вдигне пистолета.
Щом видя Роб да излиза на поляната, където преследването достигаше кулминацията си, Майк бързо изтегли триъгълника — Роб беше запознат с ТиАр технологиите и не беше изключено да го забележи въпреки оптическия камуфлаж. Докато извършваше тази маневра, нежният женски глас започна отброяването:
— Тревога. Саморазрушение след трийсет секунди. Тревога. Саморазрушение след двайсет и девет секунди…
Майк удари бясно контролния пулт, увеличи скоростта на плазмата и оборотите на вентилаторите и успя да възвърне част от подемната сила.
— Отброяването отменено.
За миг той застина неподвижно, не смееше дори да диша, но отброяването не се поднови.
Въпреки това разбра, че скоро ще загуби машината. Активира системата за комуникация. Вече нямаше значение дали военновъздушните сили ще го открият. При всички случаи щяха да дойдат твърде късно, а трябваше да съобщи на Чарлз какво е положението.