— Тук ТиАр-1, предавам координатите си.
— В никакъв случай.
— Чарлз! Можеш ли да дойдеш при мен?
— До три часа.
— Повредите са твърде сериозни. Скоро ще загубя машината.
— Успя ли да отстраниш момчето?
— Почти.
— Майк, президентът арестува Тръста. Докато не получиш ново известие, се смятай за беглец.
Какво беше станало, по дяволите? Как така президентът ще арестува Тръста? Или можеше? Майк не беше сигурен, но съзнаваше, че му предстои битка. Затова изхвърли мисълта за това от главата си и се съсредоточи върху задачата да приближи триъгълника максимално до момчето. И измъкна пистолета си.
Чарлз Гън — все още беше над Вашингтон — никак не хареса думата „почти“. За него това означаваше, че детето може да се изплъзне, а ако това станеше, може би никога нямаше да успят да го елиминират. Не можеше да си позволи да изпадне в ситуацията, която беше унищожила немските войски през четиридесетте — война на два фронта. За Тръста единият фронт щеше да е чудовищното дете, използващо умствените си способността, за да предвижда действията им и да осуетява плановете им. Другият фронт щеше да е президентът и властта му да задържа под арест.
Досега беше изпитвал колебания, но в този миг разбра какво трябва да се направи. Беше увиснал със самолета над една залесена долчинка в Рок Крийк Парк. Издигна се на височината на Гловър Бридж и се насочи по Ембаси Роу. Увеличи видимостта си, като даде команда стените на триъгълника да станат прозрачни. Самолетът около него сякаш изчезна, с изключение на трите контролни табла и седалката му. Движеше се ниско над сградите.
Докато насочваше триъгълника над Масачузетс Авеню, отвори малко капаче под дясната си ръка. Видя се черен бутон. Нагласи височината, после активира подслушвателните устройства. Гласове изпълниха пилотската кабина: пресаташето говореше по телефона, двама агенти от тайните служби си бъбреха за котките си, първата дама обсъждаше с шивача си подходящите цветове за облеклото си.
Най-накрая чу гласа на президента от Овалния кабинет — разговаряше с някого с помощта на преводач.
Натисна бутона и го задържа.
Кухнята на Белия дом приличаше на кипящ ад. Миналата вечер гост беше тайландският министър-председател. Тази вечер се очакваше султанът на Катар, втора поредна държавна вечеря. Готвачът, отговорен за десертите, беше първият, който забеляза нещо нередно — един от сладкишите се тресеше диво. После осъзна, че самият той се тресе.
В конферентната зала горе прессекретарят Роджър Армс тъкмо произнесе:
— Изглежда, че… — когато плочките на тавана започнаха да падат. После лампите угаснаха и веднага се включи аварийното осветление. Разнесоха се писъци и крясъци, някои направо смразяващи кръвта.
В Златната стая портретите на всички седем първи дами паднаха наведнъж. Малко по-късно ги последва таванът. В Овалния кабинет президентът, неговият команден състав и двама, после трима, накрая четирима агенти от тайните служби бяха захвърлени към пода с невероятна сила, заедно с богато облечения султан и преводача. Бюрото, направено от дървен материал от кораба на Нейно величество „Резолют“ и използвано от редица президенти като Франклин Делано Рузвелт, Кенеди и Рейгън, се посипа на дъски на пода. Стените се огънаха навътре и целият кабинет се срина в Синята стая отдолу.
От десет метра разстояние Чарлз наблюдаваше опустошението — и направляваше всеки следващ импулс към сградата. Частните апартаменти на покрива потрепериха и се срутиха, после цялото западно крило потъна в облак прах.
Чарлз прелетя над бъркотията и се отправи към Търговския център. Мина само на сантиметри над правоъгълния басейн и се насочи към паметника на Вашингтон.
Високо горе дългото дуло на линейния усилвател гореше в яркочервено. Всеки път, когато Чарлз натискаше бутона в триъгълника, червеното се превръщаше в ослепително бяло и към земята се изстрелваше топка от светлина.
Туристите крещяха и се мятаха из Търговския център — това бе най-страшното земетресение, удряло областта след образуването на залива на Мисисипи през 1811. Всичко гърмеше и тътнеше. Монументът на Вашингтон се заклати, по финия мрамор пробягаха пукнатини. Вътре туристите се заблъскаха по стълбите.