Монументът рухна почти изящно, потъна в собствената си основа, като същевременно се разпадаше. Мраморът е мек декоративен материал и не е пригоден да издържа на силни натоварвания.
Чарлз го обиколи няколко пъти, после се премести към Капитолия. Спомагателните двигатели на линейния импулсен усилвател избълваха малки струйки пара, докато сателитът правеше дребни корекции в разположението си.
Конгресът заседаваше. Изведнъж балконите започнаха да се люлеят като хамаци и се сринаха в заседателната зала. За щастие на всички, освен на наблюдателите, имаше слабо присъствие.
Сенатът нямаше такъв късмет. Течеше церемония по награждаването на оттеглящ се сенатор и три четвърти от сенаторите присъстваха. Изведнъж полилеите започнаха да падат, пръскаха се в залата и избиваха десетки хора.
Трусът достигна разломна линия и се разпространи. Тунелът към административната сграда на Сената се срути. После падна мостът „Анакостия“. Навсякъде хората се мъчеха да се задържат на крака, отчаяно се опитваха да избегнат падащите статуи и тавани.
Чарлз продължи безумния си танц — отдели специално внимание на Пентагона. Вътре хората се държаха за бюрата си или се хващаха за вратите и стените, но макар че беше стара, сградата устоя на земетръса.
Най-накрая Чарлз махна пръста си от бутона. В наблюдателните станции по света иглите на сеизмографите се върнаха към нормалното. Но записът беше ясен: земетресение с магнитуд 7,3 по скалата на Рихтер беше поразило Вашингтон. Странно, но епицентърът беше локализиран много близо до повърхността, вместо на обичайната дълбочина между три и пет мили. Още по-странно, но никоя известна разломна линия не можеше да се свърже със силно ограниченото локално събитие, чийто център според практически всички данни беше под Белия дом. И въпреки това изглеждаше напълно естествено.
Джон Ворона беше в кола, минаваща по моста „Анакостия“, когато той се срути, и се удави заедно с двамата мъже, които го бяха арестували. Умря вбесен на Чарлз и на живота, но също така и облекчен, защото осъзна, че Тръстът ще продължи да съществува.
Президентът също умря, смазан под бюрото, което с такава гордост беше приел за свое собствено, без да подозира, че ще срещне своя край зад него — или по-скоро под него.
Чарлз набра височина и се насочи на северозапад. Ескадрила Ф-16, изпратена от „Андрюс“, премина покрай него и шумът на двигателите прониза слуха му.
— Майк, чуваш ли ме?
— Да.
— Какъв е статусът на момчето?
— Неизвестен.
— Проклет да си.
Тери и Джон Келтън излязоха от гората, и двамата въоръжени с пушки. Докато минаваха покрай Дан, Тери приклекна и стреля между дърветата.
Лорън се хвърли през дълбоката до гърдите й пряспа, проправяше си път бавно, като в кошмар. Студът се просмукваше в нея, сковаваше я, но тя въпреки всичко вървеше напред, защото съзнаваше, без напълно да го разбира, че това е един от онези моменти, които могат да преобърнат цялото бъдеще.
Видя Джон да се смее и да се устремява с широки крачки напред, с такава мощ, сякаш снегът се разделяше пред него, както Червено море пред Мойсей, като че ли по някакъв начин чистото зло му помагаше.
— Роб — изкрещя Лорън. — Роб, стреляй!
Лангфорд се опита да вдигне оръжието си, целият трепереше от усилието.
Трима от Келтънови се прицелваха в Конър. Лорън видя, че ги следва четвърти — момче на петнайсет. Разпозна го от сеансите с Боб: имаше косата, лицето, фигурата на момчето, което Адам беше проектирал в ума й, а тя го беше описала толкова подробно на Майк.
— О, Майк, наистина си добър! — Беше превърнал примамката на сивите в един от собствените си убийци.
Изтръгна се от прегръдката на снега и затича по-силно, но всички ловци с изключение на петнайсетгодишното момче бяха твърде далече.
— Роб — извика тя. — Роб, спри ги!
Роб застина, сякаш беше замръзнал, и за миг Лорън се уплаши, че може би е точно така, но ранената ръка се вдигна, все още стиснала тежкия пистолет. Лицето му се разкриви от болка и се покри с ивици замръзваща кръв.
Осакатената ръка се вдигаше все по-високо и по-високо, оръжието се поклащаше. Лорън се напрегна за последен скок и блъсна петнайсетгодишния. Момчето изпъшка и падна, а тя го сграбчи и заблъска главата му в снега. Очите му се подбелиха.
Роб вдигна оръжието още малко. И продължи да го вдига нагоре — над нивото на ловците.