— Роб! Роб! Какво правиш?! Стреляй!
Изражението на Роб се промени, очите му помръднаха. Лорън погледна накъде сочи оръжието и извика от изумление, огненият нож на ужаса се заби в сърцето й — видя само на няколко сантиметра над главата си проблясващ триъгълник, който се сливаше толкова добре с небето, че досега не го беше забелязала.
Пистолетът изгърмя и Роб изсъска през зъби, щом откатът запрати вълна от болка през ръката му. С осакатената си лява ръка той разтърка сняг по лицето си, за да задържи съзнанието си будно, и продължи да стреля срещу нещото над главите им — отново и отново.
— Тревога. Саморазрушение след десет секунди. Девет. Осем…
Майк се бореше с контролния пулт. Огромните криле на триъгълника забърсаха върховете на дърветата, посипаха се вълни от сняг.
— Пет. Четири.
Той се спусна към люка. Върховете на дърветата бяха на метър под него.
Скочи. Докато летеше, усети свиреп взрив от топлина, изригнал от умиращия триъгълник. Прелетя през широките клони на боровете и тупна тежко в снега. Понечи да се изправи — и установи, че глезенът му е счупен.
Роб Лангфорд беше на четири метра от него. Пистолетът на Майк беше изчезнал, но въпреки всичко той закуцука към Лангфорд.
— Роб, трябва да ми помогнеш.
— Не, Майк.
— Роб, не искаш да оковеш цялата човешка раса във вериги, нали? Твърде добър си, за да искаш такова нещо.
— Те не ни оковават с вериги, Майк, те ни дават криле.
— Откъде го знаеш, по дяволите?
Роб стоеше и го гледаше с насълзени очи. Уилкис пристъпи по-близо.
Наблюдаваше сякаш на забавен каданс как пистолетът на Роб бавно се вдига, стиснат в ръка, която изглеждаше като сдъвкана, и подпиран от изгорен чукан.
Дулото се насочи към него. Той видя как Лангфорд стиска зъби, как очите му се присвиват от болка. Почти го беше стигнал… само още две крачки…
Но ударникът се спусна и той разбра, че е изгубил.
Глава 33
Оръжието изщрака. После още веднъж. Лангфорд го изпусна в снега и Майк стигна до него и го удари в лицето с все сила. Но Лангфорд също беше силен и съобразителен и успя да го изрита в крака и да го повали в снега.
Майк се опита да се надигне — събра всичките си сили и се помъчи да се оттласне от земята, но не успя. Не само глезенът му беше счупен, стана му ясно от кръвта, която се стичаше от устата му.
После към лицето му се устреми юмрук и светлината угасна.
Някак си Роб се изправи. Някак си се отправи към сечището. Уилкис нямаше значение сега, щеше да е зашеметен дълго. В момента най-важно беше момчето. Дългът му беше ясен: трябваше да спаси това момче.
Като крещеше от адските болки, той бръкна с осакатената си ръка в джоба си. Докато поставяше нов пълнител, се задави, преви се надве и повърна.
Стъпка по стъпка, въпреки болката, се придвижи към полянката. Униформата му висеше на парцали, по дясната му ръка се стичаше кръв и оставяше червена следа в снега. Отново вдигна пистолета — този път го насочи към Джон Келтън.
Джон вдигна пушката си, но нямаше военна подготовка и Роб успя да стреля първи и го повали. Не беше смъртоносен изстрел, отчете Роб — Джон се стисна за лявото рамо.
Като видя как баща му пада, Джимбо изрева. Мег се появи от гората с писъци.
Добре, помисли си Роб, те бяха отклонени. Щеше да ги застреля и двамата в мига, в който получеше ясна видимост.
Дан лежеше, очарован от спокойствието, струящо от здрачаващото се небе. Спомни си Кейтлин на рампата в тайния свят от детството им, когато сивите бяха предрешили живота им заедно. Спомни си тънката й лятна нощница и чу отново така силно, сякаш беше ревът на Ниагара, драсването на клечката. Видя лицето й в трептящата светлина на пламъчето и това лице — Кейтлин в лятото на своето детство — щеше да е последното, което щеше да вземе със себе си, ако отпътуваше сега.
Лорън пусна зашеметеното момче и вдигна пушката му. В този миг се появи Роб. Пистолетът се изплъзна от пръстите му и потъна на половин метър в снега. Главата му клюмна на гърдите.
— Другите идват ли? — изпъшка той. — Трябва да ги спреш, Лорън.
И падна по очи. Лорън изкрещя:
— Помощ!
Но нямаше кой да помогне. Лангфорд беше толкова покрит със замръзнала кръв, че изглеждаше сякаш носи работни дрехи на месар.
Тя клекна и го прегърна, заповтаря му, че ще го спаси. Откъсна яката на якето си и я подложи под главата му. Той се усмихна вяло.