„Имам нужда от вас“, каза в съзнанието си.
Мисълта му беше посрещната от тишина.
Стигнаха до болницата и лекарите веднага се заеха с Дан.
Появи се хеликоптерът на военновъздушните сили и се отправи към площадката за кацане на покрива.
„Можеш ли да видиш кой е вътре?“, попита Лорън в главата му.
Конър отново излезе от тялото си и се устреми нагоре към тавана… и откри, че може да премине през него… видя крака на хора, после се издигна по-нагоре, през следващия таван. Озова се на покрива и видя Келтънови на носилки.
Имаше и още един мъж, приятеля на Лорън, симпатичния офицер с осакатена ръка и изгаряния.
После измъкнаха четвърти мъж. Имаше тясно потайно лице и ръждивосива коса. Беше в агония, зъбите му бяха оголени, мяташе глава, за да не крещи.
Върна се обратно в тялото си и каза:
— Той е. Той е там, горе.
— Кой? — попита Лорън.
Конър знаеше какво иска да разбере. „Твоят приятел.“
Лорън се просълзи от радост.
— Конър, какво й е? — попита Ейми.
Той поклати глава. Как можеше да обясни?
— Конър — прошепна Лорън. После в съзнанието си: „Ти го излекува, нали?“
„Не знам.“
Ейми плъзна ръка към неговата — колебливо. Конър я стисна. Тя затвори очи и склони глава на рамото му.
Поли поклати глава и изсумтя:
— Тъпи хлапета!
Седяха един до друг на сините пластмасови седалки в чакалнята на спешното отделение. Ейми се усмихна и Конър видя една от сребърните нишки, минаваща между двамата. Погледна надолу, където тя се скриваше под ризата му. Опита се да я докосне, но ръката му мина през нея.
Срещна очите й и съзря там искрата на надеждата и любовта. Ейми ги затвори — и той видя лицето й да се променя. Стана по-възрастно, по-красиво, по-пълно. Устните й бяха червени от червилото, после носеше булчинска рокля и бяха в красива църква, и хорът пееше, и той слагаше пръстен на ръката, която държеше в момента.
Около тях се появи пролетна градина, пълна с ружи и рози. Вече не седяха на пластмасовите столове, а на пейка. Коремът й беше станал огромен. Тя извърна глава назад и се засмя, а той я прегърна… в реалния свят, не във видението за бъдещето.
— О, Боже — изкриви устни Поли.
— Млъкни, момченце — сопна се Ейми. Целуна Конър по бузата и се засмя.
Майка му и един лекар излязоха от двойната врата в другия край на чакалнята и лекарят съобщи:
— Баща ти ще се оправи.
Зад лекаря се появиха родителите на Тери и той изтича при тях.
Кейтлин седна до Конър и го прегърна. Той затвори очи — наслаждаваше се на уюта, лъхащ от двете жени.
— Наистина заспива бързо — каза Ейми.
— Гаджетата спят прегърнати — подхвърли Поли.
— Събра му се много — намеси се Кейтлин. — Наистина е уморен.
Зад тях няколко униформени от военновъздушните сили се втурнаха към спешното отделение.
— Какви пък са тези? — попита Поли.
Докато минаваха през двойните врати на вътрешната част на спешното отделение, Лорън видя Роб на носилка, скочи и изтича при него. Обхвана лицето му с длани. Той отвори очи и се усмихна отпаднало.
— Изглеждаш ужасно. — Гласът му беше едва доловим шепот.
Тя се опита да се усмихне.
— Това добре ли е, или зле?
— Добре е. Наистина е добре.
Тя го целуна.
— Сър? — чу се глас до тях.
Роб извърна глава.
— Да, майоре?
— Наредено ни е да арестуваме полковник Уилкис.
— Той в хеликоптера ли е? — попита Лорън.
— Да — потвърди Роб немощно. — О, да.
В този миг Чарлз Гън наполовина носеше, наполовина влачеше Майк по коридора. Чу приближаващи гласове и ускори крачка. Мина през някаква врата и се включи аларма.
Триъгълникът на Чарлз беше зад вратата, люкът му бе отворен и вътре грееше светлина. Ако не се броеше тя, самолетът беше невидим.
Чарлз помогна на Майк да се качи по стълбата, после я издърпа. Офицерите от военновъздушните сили се изсипаха през вратата и се опитаха да нахлуят в триъгълника. Чарлз безмилостно простреля един и останалите се изтеглиха. Той остави Майк във входния тунел, хвърли се в пилотската кабина и блъсна ръчката. Чу се зловещият вой на вентилаторите — оборотите им нарастваха шеметно.