Дръпна един от свободните столове и седна така, че да може да вижда и Калаханови с тъмния прозорец зад тях, и осветения тих коридор.
— Имате ли нужда от нещо? — попита една минаваща сестра.
— Не, благодаря, всичко е наред.
— Показателите му са стабилни.
— Знам.
Сестрата се усмихна, после продължи по пътя си. Звукът от стъпките й постепенно заглъхна. Лорън поглеждаше ту към коридора, ту към прозореца и към Калаханови. Не беше сигурна защо го прави. Може би нямаше за какво да се тревожи. Може би битката наистина беше свършила и предстоеше обучението на Конър.
Но докъде щеше да доведе то? Каква трябваше да е нейната роля?
Засмя се тихичко. Какъв абсурден въпрос. Обучението щеше да отведе и двамата, а после всички хора отвъд въображението, отвъд границите на познатия ни свят.