Дан разбираше защо от гледната точка на Конър интелигентността изглежда като недъг. Беше неприятно, грозно беше да го гледа как е принуден да се чувства унизен заради този толкова рядък дар.
Едно от нещата, които трябваше да приеме за Кейтлин, след като я обичаше и искаше да е неин съпруг, беше, че за нея Конър е център на вселената. Беше такъв наистина, детето мечта на всеки преподавател, а тя беше преподавател.
— Майка ти винаги се е хвалила, Конър.
— Наистина ме подлудява.
В този момент фенерчетата започнаха да просветват и в техния двор: момчетата явно идваха насам.
— Страхотно — промърмори Конър и изгаси нощната лампа.
За кратко Дан се надяваше момчетата да идват да извикат сина му на празненството, но когато ги чу да крещят името му, разбра, че всъщност искат да изразят омразата си… и за нещастие превъртя. Скочи към стъклената врата, която водеше към двора.
— Дан, моля те, качи се горе.
— Конър, тези деца нямат работа в нашия двор!
— Моля те!
Дан отвори вратата. Конър дръпна чаршафа над главата си. И тогава Дан чу блъскането — някой удряше по басейна в градината с нещо — цепеница или може би чук.
— Добре, стига вече — извика той и с широки крачки тръгна към момчето, което блъскаше по басейна. Не го познаваше. Щом го видя, то побягна, но Дан успя да го хване за яката.
Хлапето замахна и го удари под ребрата. Останалите не бяха хукнали да бягат. Поли Уорнър каза почти отегчено:
— Пусни го, Дан.
Дан отнесе непознатото момче до оградата и го хвърли от другата страна.
— Махайте се оттук, нахалници такива. — И като сграбчи Поли, който си тръгваше, каза: — Засрами се.
Поли изпръхтя — сподавен смях. Само някакво чудо попречи на Дан да го удари. Вместо това мина покрай него и закрачи към алеята за паркиране на Уорнър.
— Напусни собствеността ми — изкрещя след него Поли.
Дан заблъска по предната врата. След секунди Маги отвори. Дан беше толкова вбесен, че в първия момент не успя да намери думи и двамата просто се гледаха мълчаливо. Накрая той заговори:
— Дръж тези вандали по-далеч двора ми, Маги, или ще повикам полиция.
— Какво има, Дан?
— Поли насъска бандата си да разбие басейна ни, по дяволите! Няма да оставя тази работа така, Маги. Ако трябва, ще се видим в съда. Поли може и да не харесва вече Конър. Това си е негово право. Но когато започне да чупи имуществото ни — това вече няма да го позволя.
Жената подвикна:
— Поли? — После повтори по-високо: — Поли!
Момчето дойде. Изобщо не изглеждаше изплашено, отбеляза Дан. Поли Уорнър възмъжаваше. Рижите му мустачки потъмняваха, очите му бяха станали сурови.
— Ти ли си удрял по басейна им?
— Не.
— О, ти беше — или някое от приятелчетата ти. Мисля, че са направили банда, Маги. Как се казва бандата ви, Поли?
— Нямаме банда.
Маги сложи ръка на рамото му.
— Къде е Конър, Поли?
— Не го пуснаха да дойде.
— Не! Те са го отрязали и бандата се нарича Конъроразбивачите. Нахлуха в двора ни с намерението да чупят и да правят вандалщини. Не мога да допусна това, Маги.
— Добре. — Маги се обърна към къщата и се провикна: — Ей, я елате тук! — Момчетата започнаха да идват — на групички от по двама-трима. Бяха достатъчно малки, за да ги е страх. — Празненството свърши, деца. Обадете се на родителите си и им кажете да ви приберат. Можете да изчакате на верандата — не ви искам в дома си. Вече ми счупихте пречката на вратата на хладилника.
— Не беше нарочно, мамо.
— … а сега и съседите се оплакват… Дойде ми до гуша. А ти си отивай в стаята, младежо.
Поли понечи да възрази, но тя го перна по врата.
— Научи се да си подбираш приятелите, глупчо.
Момчето се качи горе със зачервено лице, бореше се със сълзите си.
Докато Дан си тръгваше, другите момчета наизлязоха зад него. Наредиха се на верандата, започнаха да дъхат на ръцете си — беше си студено — и зачакаха родителите им да ги приберат.
Дан мина през двора; усещаше студа през памучния си панталон и тънкия си пуловер. Децата наистина порастваха, и това беше тъжно. Миналия юли, помисли си той, беше най-хубавото лято на Конъровото детство. Спомняше си летните дни от собствения си живот. Беше се превърнал в някакво водно същество, като всички деца, които живееха покрай езерата на Мадисън.