— Ако се опитаме да се гмурнем в езерото, дали ще успеем? Вместо просто да скачаме? — попита Дан.
— Не знам. Едва ли.
— Имам медал за гмуркане. Ще се пробвам — каза той.
Тя въздъхна разбиращо. Приближиха се по рампата към пролуката, през която ги бяха вкарали тук. Корабът не изглеждаше добре оборудван. Нямаше дори приспособление за затваряне на люка. Беше стар и сглобен ръчно, но използваните материали далеч надминаваха по качества известните на хората. Конструкцията беше от нечупливи и незапалими пръти и алуминиево фолио, което не можеше да се пробие дори с пистолетен изстрел. Нямаше сияещи пултове за управление, нищо наподобяващо „Стар Трек“. Просто станиол и шперплат, и една тенекиена кутия, пълна с необикновена антигравитационна субстанция, извлечена от Земята.
Съществата, които се криеха близо до децата, знаеха за какво си мислят те, защото бяха способни да виждат не само физическите им тела, увити в мокрите дрехи, но и електрическите им тела — блестяща плетеница от линии, които преминаваха през тях, пламтящите нерви, които носеха усещания и любов, и спомени, и синия страх, извиращ от сърцето.
Можеха да надзърнат в главите — златисти и зелени линии, измествани от червени и пурпурни, и бяха наясно, че това също са цветове на страха.
Кейтлин и Дан се взряха надолу към блестящата набръчкана повърхност на езерото.
— Ще го направиш ли? — попита тя.
Дани си представи как в лодката си господин Емърс подръпва от лулата, докато наблюдава въдицата. Пое си дълбоко дъх. Какво обаче щеше да види господин Емърс — едно момче, падащо от небето? Може би, но най-вероятно не. Навярно щяха да решат, че плясъкът е от скочила риба.
После чу пърхащия звук в тъмното — звукът означаваше, че нещата се раздвижват.
Кейтлин се притисна към него. А после по устните й плъзна сянка на усмивка и тя вдигна ръка. Държеше кибритена клечка.
Чу се жужене, настойчиво, приближаващо.
Кейтлин се провикна през дупката.
— Живея в Мадисън! Живея в Мадисън, Уисконсин! — Гласът й мина през крехките стени, последван от силно ехо, но само облаците го чуха.
Дан сви ръце на фуния около устата си и изкрещя:
— Чичо Франк, помощ!
— Кого викаш?
— Чичо ми. Сега е на риба в езерото.
Тя запали клечката и в светлината на мъждукащия пламък нещо зад нея се размърда. Зелено сияние. Дан го гледаше как се превръща в разтеглена форма на око на насекомо — огромно. Беше точно зад нея, само на няколко сантиметра. Проблесна и се скри в сенките. После клечката догоря. Внезапно нещо се плъзна под ризата му и се залепи на гърдите му.
Чу запъхтяното дишане на Кейтлин, после от нея се изтръгна оглушителен писък и той също закрещя. Крещеше с всичка сила, от дъното на душата си. Ръцете го обхванаха, пронизващо изгаряне проникна през гърдите му, потъна дълбоко, накара го да се задави и изпълни устата му с вкус на мърша.
Не можеше да помръдне, не можеше да издаде звук. Усети, че го пренасят, стомахът му се сгърчи и се сви на топка, в гърлото му се надигна стомашен сок.
Не можеше да види нищо, да чуе нищо — освен накъсаното хрипливо дишане на Кейтлин.
Появи се ръка, протегна се в бледата светлина, сякаш за да бъде видяна от него, дълга ръка с пръсти като оголени клони, всеки завършващ с дълъг крив нокът. Ръката държеше кухненски нож с петна ръжда по острието.
Ножът се спусна над гърдите му, пробождащ, после върхът на острието премина по корема му, гъделичкащ. В тъмнината се чу разрязващ звук, после припукване и бълбукането на въздух, изсмукван през течност. Сетне се появи студенина, която се разпростря от врата му надолу до слабините, и той видя дръжката на ножа, използван като трион. Острието се издигаше и спускаше. Студенината в гърдите му нарасна. После със засмукващ звук две големи бели неща се издигнаха над него. Той повдигна глава, вгледа се в тялото си. Гледката беше толкова странна и неочаквана, че той зяпна. Видя нещо, което приличаше на мокър хамстер — трепереше, свит на топка в гърдите му. Лежеше в локва слуз. От двете му страни някакви неща, подобни на големи гумени мехове, се разпускаха и свиваха със съскащ звук.
Замръзнал от студ и смъртно уморен, той се отпусна назад, главата му тежко се удари в твърдия метал на плота, на който беше положен.