Выбрать главу

Беше ли вярно? Възможно ли беше този човек наистина, в действителност да е на телефона в момента и да я командва по този начин?

— Бих искала да го отложим за утре.

— Получихте заповед, лейтенант.

Тя затвори и пожела, наистина силно, да причини нещо особено болезнено на този човек. Но това е военният живот, нали? Не можеше да си позволи да тъжи.

Яви се във внушителен, но безличен кабинет, който имаше всички тайни отличителни белези на обител на официален представител. Приеха я веднага.

Заедно с господин Крю беше по-младият от двамата подполковници, Лангфорд. Това малко я поуспокои — по-възрастният излъчваше нещо смущаващо, Уилкис или Уилис, или както там му беше името.

Кабинетът беше просторен, а мебелите от истинско дърво — но нямаше никакви дипломи и плакати по стените, нито портрети, нищо, което да издава нещо повече за обитателя му. Очевидно разузнавач, но не от военновъздушните сили, защото тогава щеше да е с униформа. Тя отдаде чест на подполковника. Той й отвърнал каза:

— Свободно, лейтенант.

— Моля, седнете — предложи Крю.

— Моите съболезнования — додаде Лангфорд. — Баща ви беше велик човек и национален герой. Трябва да знаете, че ще получи Разузнавателен медал1 — той направи пауза, — а също така и Почетния медал.

Разбра, че е зяпнала, защото трябваше да стисне челюсти, за да затвори уста.

— Почетният медал на Конгреса2?

Крю кимна.

Тя млъкна. Беше зашеметена. От благоговение. От мъка, че не беше успяла да сподели ужасите, които съпътстваха работата му и го бяха убили.

— Спомняте ли си тестовете, на които сте се явявали в Лакланд?

Каква връзка имаше пък това?

— Преминах много тестове през обучението си.

— Един от тях включваше номера на страници и вие трябваше да ги свържете с линии.

— Разбира се, спомням си — каза тя. Тестът беше един от многото стандартни армейски тестове за групиране, които беше правила като новобранец.

Нещо, като да свържеш точките с линии.

Доколкото си спомняше, го беше надраскала.

— Обърках го.

Двамата мъже се взираха в нея безмълвно. Гледаха я, помисли си тя, както човек би наблюдавал шимпанзе в клетка.

— Какво значение има?

— Приготвил съм ви още един тест — каза той.

— Още един тест? За това ли става въпрос? Защото…

— Лейтенант, изключително важно е.

В гласа на Лангфорд се прокрадна нотка, която я накара безмълвно да го изслуша.

— Трябва да попълните формуляр, че сте съгласна.

— Мислех, че ще ми кажете нещо за баща ми.

— Така е.

Тя взе формуляра и докато го четеше, с изненада установи, че не става дума за поемане на риск за здравето й.

Погледна Лангфорд. Лицето му беше безизразно. Лице на зъболекар — маска. Тя прочете на глас:

— Всяко обсъждане или коментар, или неоторизиран запис на някакъв обект, среща или действие, свързани с проекта, е забранено и подлежи на наказание според Закона за националната сигурност от 1947, със съответните поправки.

Опита се да се засмее. Двамата останаха съвсем сериозни.

— Звучи доста помпозно. — Никаква реакция. — Извинете, но това е много сериозен документ.

Тя побутна формуляра към Крю.

— Не можем да преговаряме с вас — каза Лангфорд, — и дори не можем да разговаряме, докато не подпишете.

— Стани доброволец или ще те разстрелят, с други думи.

Лангфорд бутна обратно документа към нея.

— Не пропускай тази възможност. Може да си първата в списъка, но списък има.

— Ако подпиша и не ми хареса каквото чуя, мога ли просто да си изляза?

Лангфорд се обърна към Крю, който дори не мигна.

— Съжалявам, но споразумението е обвързващо — каза Лангфорд.

— Тоест ме обвързва с нещо, за което не мога да узная, докато не се включа в него? А след това не мога да напусна?

— Знам, че звучи малко прекалено.

— Малко? Направо си е плашещо. Повече от плашещо. Имам предвид, военновъздушните сили не подхождат по този начин. — Зачуди се дали това е вярно.

— Подпиши. Ще е от голяма полза.

Може би баща й я наблюдаваше сега. Ако приемеше, че нещо е останало от него, някакъв вид душа.

Тя взе писалката от бюрото… и изпита странното чувство, че двамата чакат, но по особен начин… като че ли бяха гладни, а тя беше обяд.

вернуться

1

Разузнавателен медал (Intelligence Medal) — един от няколкото вида медали, връчвани от Агенцията за национална сигурност на САЩ на цивилни или военни, отличили се с решителни и смели действия, довели до подобряването на сигурността на САЩ. — Б.пр.

вернуться

2

Най-високото военно отличие на САЩ. Връчва се на служителите на въоръжените сили за проявяване на изключителна храброст и смелост при борбата с врага. — Б.пр.