Няма пари за такси, но има, има! — Чар! Мустакатият ще поддаде, няма къде да ходи… Искал си десетачката?! Глупак! Да продължи да си я иска… Тя ще почака. В колата е даже уютно. Може и да си дремне…
Шофьорът застана до колата и запали цигара. Леле колко е паднало това момиче?! А какво бонбонче беше…
Но ще плати! Няма къде да ходи! Дори и да няма пари, пак ще плати! По това време се прибират от кръчмите будали, от които без проблем може да се избие и двайсетарка. Малката Натали все още си я бива…
Полицаите пушеха, открехнали леко прозорците на колата. Бяха почти доволни от себе си. След час, смяната им приключваше. Бяха успели да се изтърпят. Нямаше да стават „писатели“, взводният да си гледа работата! На професионален жаргон „писатели“ наричаха тия, които сгазваха лука и сядаха да пишат обяснения…
По едно време усетиха, че едновременно наблюдават едно и също — спрялото преди десетина минути такси. Там явно ставаше нещо. Шофьорът май не можеше да се разбере с клиента си. Сега пуши цигара и се оглежда. Това, таксиметърджиите са голяма сган!
Десетилетното съжителство между двете професии — на таксиста и полицая, бяха изработили отношения като между котка и мишка. Сега, котките-полицаи усещаха, че след малко ще трябва да сдавят мишката-таксист. По закон, разбира се… Но нищо не ги караше да бързат. Могат да погледат. Може да стане театър…
По едно време, откъм трамвая се зададе самотен човек. От тия, смотаните, които работят на черно по строежите или продават на сергия по пазарите. Тия, които блъскат като животни, но каквото и да направят, са все в нарушение. Държавата се крепи на законите. Закони, които са валидни за всички. Но кой знае защо, в тях се оплитат само тия, смотаните…
Таксиметърджията се доближи до него и започна да му говори нещо. Ако будалата клъвне, мишката-таксист е за мустака. За сводничество. На задната седалка на колата сигурно има мацка, която… Полицаите предвкусваха удоволствието от играта на котка и мишка…
Човекът взе героично решение. Вместо да се унижава отново и тази вечер, да си позволи да се почувства поне веднъж мъж. Още повече, че шофьорът свали на петнадесет, а мацката ухае на хубав парфюм и уиски…
Полицаите се спогледаха. От случая можеше да се смъкне поне петдесетарка. Димов, като старши на групата, нареди на Маев: „Върви!“ Все пак, занаятът е голяма работа. Понякога прави и от враговете братя…
Полицаят приближи с котешка стъпка таксито. Освети с фенерчето задната седалка. Среднощният любовник бързо и сконфузено се измъкна отвътре.
Истинският полицай схваща положението и за секунда. Вариантът с петдесетачката отпадаше, защото на задната седалка лежеше… Наталия. Маев не обичаше да си създава проблеми с бивши гаджета. Затова попита спокойно любовника:
— Какво правиш тук посред нощ бе, човек?
— Чукам си жената.
Хитрец… Не че няма да го пусне, но поне да го подсети, че полицай не значи прегорял реотан:
— Чукаш собствената си жена в чуждо такси?
Човекът, успокоен от дружелюбния му тон, въздъхна и доверчиво обясни:
— Така стана. Докато не ни освети и аз не знаех, че е собствената…
Наталия, без да бърза, излезе от колата и започна да оправя дрехите си. Тия, край нея не я интересуваха…
Права е тази кучка, Таня! Нощем всички котки са сиви. Но… дали само нощем?…
ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Подочух някаква история за познати на мои познати. Е, не точно такава, каквато прочетохте…