СИЯЙНА ЗВЕЗДА
За книгата
Превод Диана Кутева
Издателство ИБИС София, 2016
Susan Elizabeth Phillips
FIRST STAR I SEE TONIGHT
Copyright 2016 by Susan Elizabeth Phillips
Cover images © Depositphotos
©Диана Кутева, превод
©Милена Ковачева, оформление на корицата
©Редактор Стамен Стойчев
©Коректор Соня Ил има
©Технически редактор Симеон Айтов
Американска. Първо издание формат 60x90/16. Печ. Коли 20.
ISBN 978-619-157-177-2
Обработки: Diltea, 2017
Посвещение
В памет на Линц, обичаща котките, "Бийтълс, червените ботуши, рождените дни, библиотекарите, приятелите и добрите книги. Както пееше Пол Макартни: "Ние с теб имаме спомени, по-дълги от пътя, простиращ се пред нас". Благодаря ти за ентусиазма и непрестанното окуражаване, с което даряваше твоите приятели писатели. Ние. Твоите най-близки приятели, сме ти благодарни за всичко, което ни даде.
1
Градът беше негов. Купър Греъм притежаваше този град и всичко в неговия свят беше наред. Поне това си казваше.
Брюнетката, с мъркащ като на котенце глас, бе коленичила пред него, дългата ѝ черна коса галеше голото му бедро.
– Това е, за да не ме забравиш – пророни тя.
Острият връх на флумастера ѝ погъделичка вътрешната страна на бедрото му. Той погледна към темето ѝ.
– Как бих могъл да забравя красавица като теб?
– По-добре недей, – Тя притисна устни към телефонния номер, който бе написала с черния флумастер върху крака му. Щеше да е нужна цяла вечност, докато избледнее, но тон уважаваше феновете си и не я бе отблъснал.
– Наистина много би ми се искало да остана и да си побъбря с теб – подхвана любезно, докато ѝ помагаше да се изправи на крака, – но трябва да продължа да тичам.
Тя обгърна е ръце местата, които той бе докоснал.
– Можеш да ми се обадиш по всяко време на деня и нощта.
Купър я дари с отработената си усмивка и се затича по павираната пътека, виеща се покрай брега на езерото Мичиган под великолепното небе на Чикаго, Той беше най-големият късметлия на земята, нали? Наистина беше. Всички искаха да му бъдат приятели, а жените – любовници. Дори чуждестранните туристи знаеха кой е, Берлин, Делхи, Осака – нямаше значение. Целият свят познаваше Купър Греъм.
Отдясно се изниза паркът "Бъркам о ; . Беше септември и много скоро лодките щяха да напуснат водите на езерото, но засега още се поклащаха върху вълните. Той ускори темпото и маратонките му установиха съвършен ритъм в централната пътека на парка. Пред него подскачаше русата опашка на някаква жена.
Мускулести крака. Страхотен задник. Никакво предизвикателство. Той я подмина, без да забави ход.
Беше добър ден за Купър Греъм. Но всеки ден от живота му беше такъв. Питайте когото щете Колония от чайки, реещи се над брега на езерото, наклониха крила в негова чест. Листата на гигантските дъбове, засенчващи пътеката, зашумоляха в бурни аплаузи. Дори клаксоните на такситата, носещи се по крайбрежната магистрала, възторжено го приветстваха. Той обичаше този град и градът го обичаше.
Мъжът пред него имаше спортна фигура и беше бърз.
Но не достатъчно бърз.
Куп го задмина. Непознатият нямаше трийсет. Куп беше на трийсет и седем, белязан с травми от дълга футболна кариера, но не чак толкова, че да позволи някой да го задмине. Купър Греъм: изтеглен в отбора на Хюстън от щатския тим на Оклахома; осем сезона като звезден куотърбек[1] в "Маями Долфинс" окончателно попълнение в "Чикаго Старс", където след три сезона бе дарил отбора с диамантените пръстени на Суперкупата. Щом пръстенът се озова на пръста му, той направи най-умния си ход и се оттегли, докато все още беше на върха. И беше дяволски прав. Излезе от играта, преди да се превърне в един от онези жалки остарели спортисти, вкопчили се отчаяно в отдавна отминалите дни на слава.
– Хей. Куп! – подвикна бегачът, тичаш срещу него. – Тази година ще липсваш на "Старс"!
Куп вдигна палец срещу мъжа.
Трите години, прекарани в отбора на "Старс", бяха най-добрите в живота му. Корените му може и да бяха дълбоко заровени в пръстта на Оклахома, може и да бе съзрял в Маями, но Чикаго беше неговото последно и върховно изпитание. Останалото беше футболна история.
– Куп! – Симпатична брюнетка, запътила се в неговата посока. Едва не се препъна, когато го позна.
Той я удостои с шлифованата си усмивка за почитателите от нежния пол.