Тя се появи на прага по дънки. С намръщена физиономия. Косата ѝ беше още мокра, значи, навярно си бе взела душ, въпреки че той не я беше чул. Спря се и го погледна.
– Повече не мога да продължавам така. Куп. Той се надигна от възглавниците.
– Може ли първо да ме оставиш да се събудя?
– Не спя с мъж, който не ме уважава.
Това го вбеси.
– Кой е казал, че не те уважавам?
– Как би могъл, след начина, но който оплесках всичко?
– Дяволски си права, че го оплеска, – Куп скочи гол от леглото и влетя в банята, където завъртя докрай кранчето надуша. Мразеше да го притискат в ъгъла, а тъкмо това правеше тя.
Не можа да я уволни, защото и се доверяваше – не и за пръстена, това беше сигурно – но за живота си. Някак си тя се беше превърнала в солта, която придаваше вкус на всичко. Може би това обясняваше защо беше толкова нещастен.
Всичките му чисти дрехи бяха в офиса и тон излезе увит с кърпа около кръста. Тя, разбира се, го чакаше.
– Извинявам се – пророни.
– И би трябвало. Понякога си мисля, че живееш само за да ми утежняваш живота.
– Не се извинявам за това. Извинявам се, задето се опитах да проведа откровен разговор с теб. Преди да си изпил кафето си. – Тя му подаде димяща чаша.
Докато Куп я поемаше от ръката ѝ, осъзна, че тя се взира в нещо. В него. Или по-точно а гърдите му. Тя си падаше по гърдите му. А той беше само по кърпа около кръста. Отпи щедра глътка от чашата и я остави да се наслади на гледката.
Пайпър с мъка откъсна очи и ги насочи към лицето му
– Не разбирам защо не ме уволни и никак не ми се нрави чувството, че може би ме държиш на работа, защото спя с теб.
Все едно му беше ударила плесница.
– Това са пълни глупости! За такъв ли мерзавец мс мислиш?
– Изобщо не мисля, че си мерзавец.
– Тогава защо каза това?
– Защото не мога да се сетя за никаква друга причина.
– А какво ще кажеш за ето тази? Ти си най-добрият охранител, които някога съм имал.
Още докато думите излизаха от устата му, той осъзна, че не биваше да ги казва. Тя се взря в него с безкрайно тъжно лице, после се обърна и тръгна към вратата.
Той я спря, докато вземаше голямата си торба, преди да излезе,
– Действително си такава, Пайп. Но не това е причината, за да не те уволня. – Горещото кафе се разля върху опакото на ръката му и той засмука опареното място. – Смятах да те уволня – призна той и остави чашата. – Ти напрани голяма грешка и аз бях много ядосан. Но работата е там. Че… Ти си аутсайдер, които е готов да работи два пъти по-усърдно от всеки друг. А това са играчите, които най-много съм харесвал в моя отбор.
До този момент той не бе успял да го при знае дори пред себе си, но сега, след като го изрече, се почувства много по-добре.
За миг очите ѝ грейнаха, което му хареса, но сетне потъмняха, което не му хареса.
– Оценявам това – рече тя, – Но жестоката истина е, че от мига, в който ме нае до сега не съм се приближила и на сантиметър до разрешаването на случая ти. И нямам никаква идея какво да правя.
– Ще намериш решение на проблема.
– Как можа да го кажеш?
– Защото точно това ще направиш.
Заради вярата на Куп в нея в гърлото и заседна буца с големината на футболна топка. През цялата седмица Пайпър я разнася със себе си. Не можеше да го разочарова, не биваше. Но после се запита дали решителността да се докаже пред Куп беше по-различна от продължаващата и до днес битка да спечели одобрението на Дюк. Не, това беше различно. Необоснования cтрax на Дюк заради безопасността ѝ не му бе позволил да ѝ даде шанса, за който тя копнееше – шанса, за които той я бе отгледал и възпитавал. За разлика от баща ѝ, Куп ѝ бе дал възможността, която Дюк ѝ беше отказал, и тя не можеше да го разочарова.
В понеделник сутринта се озова в сградата, където се помещаваше централата на "Старс" в Окръг Дюнейдж. Логото на отбора – три пресичащи се златни звезди в небесносин кръг – беше гравирано върху стъклената стена на кабинета на пиара, опасваща главното фоайе. В осветени ниши, защитени с бронирано стъкло, бяха изложени най-ценните трофеи на отбори, а посетителите се разписваха край впечатляващото бюро на рецепцията. Изработено от гранит с цвета на слонова кост, във формата на полумесец. Тъй като футболният сезон беше в разгара си, в кабинета на пиара кипеше оживена дейност – телефоните звъняха, компютърните екрани блестяха, забързани хора влизаха и излизаха. Куп най-сетне ѝ бе осигурил достъп до пощата му, която се преглеждаше и сортираше от млада, напориста жена, агент по рекламата, гримирана с очна линия в стил "котешко око" . Тя я заведе до единственото празно бюро в помещението и ѝ обясни процедурата.