– Ние се грижим за по-голямата част от пощата, която Куп получава от феновете си. Изпращаме по имейла картички с автографа му, отговаряме на най-често задаваните въпроси и имаме специален подаръчен комплект за хлапетата, които му пишат. Съгласуване с агента му молбите за лична среща, въпреки че се е оттеглил, той все още получава много писма от почитателите си.
– Има ли враждебни сред тих?
– Не много. Само по време на първия си сезон в "Старс" получи няколко след два изгубени мача. "Върви си в Маями". Такива неща. Феновете не знаеха, че той играеше със счупен пръст.
– Ами жените?
– Изпращат бикини, голи снимки. Виждали сме всякакви неща. И като казвам всякакви, говоря съвсем сериозно, – Тя посочи към бюрото. – Действай. Не е нужно да бързаш и ми кажи, ако се нуждаеш от още нещо.
– Благодаря.
Пайпър се настани зад купчината листове – обикновени писма и разпечатки от имейли. Повечето бяха молби за автографи и снимки. Някои бяха наистина много мили Хлапета, които го идолизираха. Фенове, следили кариерата му от самото начало. Едно писмо беше от мъж, изгубил сина си в автомобилна катастрофа и открил утеха за мъката си в спомените колко много синът му обожавал Куп. Пайпър го взе, защото реши, че Куп трябва лично да му отговори. Имаше и писма от родители на деца със спортни заложби, търсещи съвета му.
И от жени. Снимки, придружени с писма, изреждащи качества, правещи ги достойни да бъдат следващото гадже на Куп: атлетична натура, кариера на модел, степен от колеж по спортен мениджмънт, специални сексуални умения по френска любов.
Докато Пайпър размишляваше над писанията, усети лека промяна на атмосферата в стаята. Вдигна глава.
На прага стоеше Фийби Съмървил Кейлбоу. Собственичката на "Чикаго Старс", съпруга на бившия главен треньор и настоящ президент на "Старс" Дан Кейлбоу, майка на четири деца и единствената най-влиятелна жена а НФЛ, ако не и във Вселената.
Пайпър скочи на крака, когато собственичката приближи до бюрото.
– Госпожо… ъ… госпожо Кейлбоу.
Фийби Съмървил Кейлбоу я огледа от главата до петите.
– Значи, вие сте детективката на Куп.
Фактът, че Фийби Кейлбоу знаеше за съществуването ѝ, беше толкова смайващо потресаващ, че Пайпър не можа ла направи нищо повече от това, да кимне разтреперана,
– Моите куотърбекове имат навика да се объркват във връзки с необикновени жени – констатира тя.
Тези връзки бяха широко отразени в медиите и като всички останали в Чикаго, Пайпър бе запозната с любопитните истории. Кал Бонър се бе оженил за световноизвестна физичка, Кевин Тъкър имаше за съпруга авторка на детски книги, спечелила множество награди. Ексцентрична художничка за всеобща изненада бе покорила сърцето на Дийн Робилард. И това не се отнасяше само за куотърбековете. Легендарният уайд рисийвър на отбора Боби Том Дентън се бе оженил за бивша служителка в старчески дом. Госпожа Кейлбоу даде знак на Пайпър да седне обратно на стола си. После приседна на ръба на бюрото и кръстоса крака. И на средна възраст, тя все още бе красива блондинка, със стройно и гъвкаво тяло и дори очилата с рамки от черупка на костенурка, запазена мярка за умните жени. Не можеха да засенчат аурата ѝ на зряла сексуалност.
– И така, какви са намеренията ви спрямо моето момче?
Пайпър не беше свикнала да изпитва страхопочитание към знаменитости, но в присъствието на Фийби имаше чувството, че е изправена пред някакво величие. Младата жена преглътна с усилие.
– Не мисля, че имам някакви намерения. Госпожа Кейлбоу изви скептично едната си красиво оформена вежда.
– Ние… Това приключи – заекна Пайпър. – В момента отношенията ни са изцяло професионални. Просто върша работата, за която са ме наели. И… Откъде знаете за мен?
– Аз следя всичко, което се случва с моите хора – отвърна госпожа Кейлбоу с насмешлива усмивка. – Четете ли?
– Да чета?
– Книги.
– Разбира се. Трилъри. Криминалета. Полицейски драми. Поне до миналия месец, когато започнах да работя до толкова късно. Харесвам и биографични и автобиографични романи – продължи да бръщолеви Пайпър. – Но само за жени. Съзнавам, че е сексистко, ала това са истории, които ме вълнуват и са близки до моята душевна нагласа. О, и готварски книги. Мразя да готвя, но обичам да чета за това. И техническа литература, – Застави се да млъкне.
– Интересно, – Госпожа Кейлбоу спусна крака от ръба на бюрото, крака, които все още биха могли да ѝ извоюват място сред състава на някоя танцова трута. – Беше ми приятно да се запознаем, госпожице Дъв.