Тя се отдалечи с плавна походка от офиса, оставяйки Пайпър да се чуди какво се беше случило току-що.
Пайпър остана в централата на "Старс" до средата на следобеда. Беше успяла да прерови цялата кореспонденция на Куп и спортното му досие. На път към колата, я обзе познатият смут. Нищо от прочетеното не събуди подозренията ѝ за заплаха. Докато излизаше на двулентовото шосе, отбелязано с табелата "Старс Драйв", отново се опита да разбере какво ѝ убягна и за пореден път не стигна до никакво заключение.
Вместо да се насочи на изток към града, тя пое на запад по магистралата "Рейгън". Не беше виждала Куп, откакто преди две вечери прекараха нощта заедно, но вчера сутринта му се обади, за да се увери, че той не планира да посещава многолюдни места или да се отправи на самотен излет.
– Ще отида в дома на Хийт и Анабел, за да гледам мача на "Старс"– информира я той. Пайпър го попита защо не гледа мачовете на стадиона. Той изтъкна колко нечестно ще е спрямо новия куотърбек на "Старс", всички камери на стадиона да следят реакцията му на всяко отиграване на терена.
– Диъдри покани и двама ни на домашно парти с преспиване в понеделник вечерта – обяви той.
– Това би трябвало да те направи щастлив.
– Това, което ще ме напрани щастлив, е едно финансово обвързване с нея.
– Значи, продължаваш? – попита тя, – С изграждането на империята си?
– Разбира се, че продължавам. Защо изобщо питаш?
Защото ръководенето на верига от нощни клубове не ѝ се струваше подходящо занимание за Куп, но тя си премълча. Освен това не спомена, че той лесно би могъл да се обвърже с Диъдри и в личен план. Но Куп навярно вече го знаеше.
– Харесвам Диъдри – рече тя предпазливо. – Въпреки че тя ме уволни.
– Аз също я харесвам. Много.
И Защо да не я харесва.
Пайпър зави по отбивката при Фарнсуърт и продължи на север. Не искаше да ходи на партито с преспиване във фермата на Диъдри, но също така не желаеше за два дни да изпуска Куп от погледа си, затова се съгласи да се срещнат там.
Сейнт Чарлс беше красив град на брега на Фокс Ривър, на около 65 километра западно от Луп. Семейната ферма на Джос бе разположена на северозапад, до портала се издигаха каменни колони, а бяла дървена ограда опасваше имението. Пожълтелите листа на дърветата, извисяващи се от двете страни на алеята за автомобили, се сипеха върху капака на колата, докато приближаваше към голяма двуетажна бяла къща. Пайпър паркира сонатата между теслата на Куп и един червеи лексус. Фермата приличаше на действаща, с конюшня, плевня и оградена ливада за конете. Полетата бяха изорани и подготвени за засяване през следващата година.
Единствените ѝ познания за домашни партита бяха почерпани от английските романи, но фермерската къща беше определено американска, с просторна предна веранда, украсена с разноцветни тикви, царевични снопи, хризантеми и гърнета с декоративно къдраво зеле, подредени в горния край на стъпалата, Комплект дървени люлеещи се столове в оранжеви и кафяви възглавнички бе разположен от двете страни на боядисаната в масленозелено входна врата, над която висеше венец от листа, бобови шушулки и дребни лагенарии. Аранжировката сякаш бе излязла от корицата на списание.
Появата на икономката на средна възраст, облечена в дънки и бяла тениска, разсея обзелото я непознато чувство на копнеж.
– В моменти всички са на езда – осведоми я жената, докато я отвеждате в стаята ѝ, – но скоро ще се върнат. Ако желаете, можете да разгледате наоколо.
Тъй като беше седяла през по-голямата част през деня, Пайпър с удоволствие надникна в плевнята и селскостопанските постройки. Икономката я осведоми, че във фермата се отглежда царевица, соя, пшеница, но има и голяма зеленчукова градина, където няколко тикви бяха останали, както и една-две глави зелки, броколи и малко, зеленчук, който тя нямаше да разпознае, ако Куп не ѝ го беше показал в градината си. В конюшнята три празни клетки, заслани със свежо окосено сено очакваха завръщането на обитателите си.
Пайпър ги съзря преди те да я видят, Диъдри, яхнала красива дореста кобила, яздеше между Ноа и Куп, който бе възседнал сив петнист жребец. С изправената си стойка, тъмна коса, прибрана отзад на гида. С шапка за езда и бричове, тя изглеждаше готова за конно шоу. Колкото до Куп… Пайпър никога не го бе виждала по-спокоен и доволен. Тялото му се движеше в съвършен синхрон с коня и тя за сетен път се зачуди как човек, на когото селският живот беше в кръвта, в същото време се чувстваше като у дома си в големия град.