Докато Пайпър стоеше до вратата на конюшнята, конярят, който слушаше в ъгъла Лил Уейн[27], се надигна и се захвана за работа. Куп скочи от коня си със същата ловкост и грациозност, с които лъжеше защитата на противниковия отбор. Пайпър се зазяпа и дънките обгръщащи плътно бедрата му, после си заповяда да отвърне поглед.
След като Диъдри слезе от коня. Куп преметна ръка през раменете ѝ. Приличаше на влюбен мъж. Разрошена коса. Непринуден смях. Сякаш радиоактивна бомба избухна в сърцето на Пайпър.
Той най-после я забеляза и свали ръка от раменете на Диъдри. Но не от чувство на вина, а за да подаде юздите на коняря.
– Трябваше да дойдеш по-рано, Пайп. Ездата беше страхотия.
– Ти си роден ездач. Купър. – Похвалата на Диъдри беше искрена, без сянка на кокетство. – Явно в детството си прекарал доста време върху гърба ни коня.
– Никога не се научих да яздя добре – отвърна той, – но се справях, Диъдри му се усмихна широко.
– Мисля, че язди много добре. Пайпър едва се сдържа да не повърне.
Чак сега забеляза Ноа. Скъпото кожено сако и безупречно изгладената дънкова риза подсказваха, че той се чувства много по-добре зад бюрото.
Много скоро стана ясно, че Диъдри бе планирала домашно парти в съвсем тесен кръг – само за тях четиримата. На Пайпър не ѝ бяха нужни детективски умения, за да разбере, че Диъдри се правеше на сватовница. Може би просто ѝ доставяше удоволствие да урежда срещи или се надяваше, че Пайпър и Ноа ще се харесат, за да си разчисти пътя към Куп. Но между Пайпър и Ноа Паркс никога не би могло да се зароди връзка. Той беше умен, а и чертите му не бяха непривлекателни, но изглежда, не притежаваше и капка хумор.
Куп посочи към полето зад градината.
– Каква беше реколтата от пшеницата при цялото това дъждовно лято, Диъдри?
– Срам ме е да си призная, но не знам. Имаме арендатори, които обработват земята. Докато съпругът ми беше жив, той бе запознат с цялата дейност във фермата, но аз само яздех и си почивах.
– Сам обичаше фермата – намеси се Ноа, – Тя принадлежи на семейството му от три поколения.
Докато се отдалечаваха от конюшнята, Диъдри им разказа как двамата с покойния ѝ съпруг съборили до основи старата фермерска къща и построили нова. Говореше сухо и прозаично за Сам. Диъдри Джос беше жена, която предпочиташе да не показва емоциите си.
Ноа закрачи до Пайпър и тя започна не особено деликатно да опипва почвата.
– На Диъдри сигурно ѝ е било много трудно. Толкова млада да загуби съпруга си. Доколкото си спомням, при инцидент с моторна шейна, нали?
– Карал е прекалено бързо.
– Какъв беше той?
– Сам ли? Добряк. Много забавен. Малко безотговорен. Всички го харесваха. Трудно беше да не го харесаш. Бяха женени само от пет години.
– Щастливи ли бяха?
Тя очакваше Ноа да я отреже, но той и отговори.
– Бяха луди един по друг, но тя поемаше семейните отговорности.
Когато стигнаха до къщата, Диъдри обяви, че след час ще се сервират коктейли във вътрешния двор.
– Куп, нека ти покажа твоята стая.
Която се оказа доста далеч от тази на Пайпър.
Пайпър изми лицето си, сложи си лек грим, но остана с панталона и пуловера, с които беше облечена в централата на "Старс". Посегна към голямата си чанта, за да провери телефона си, но се сети, че го е оставила в колата, и слезе долу да го вземе.
Лек ветрец шумолеше в клоните на дървото близо до къщата. Във въздуха се усещаше уханието на есента. Което тя обичаше. Вече почти се бе стъмнило и фенерите, разположени в ъгъла на плевнята, осветяваха нейната соната, теслата на Куп и лексуса. Докато вървеше към колите, забеляза номера на лексуса, АРАРАТ.
Над главата ѝ изкряска бухал и се спусна към дърветата отвъд плевнята. Някакъв бегъл спомен упорито я глождеше, но не можеше да добие ясни очертания. Пайпър извади телефона от чантата си и изпрати есемес на Джен, за да разбере дали е върнала обаждането на Ерик. След това се отправи обратно към къщата.
Тримата бяха насядали около огъня, запален в каменно огнище. В двора имаше външна кухня с грил, умивалник и кухненски плот с плочки. Градинските лампи осветяваха мястото и хвърляха бледа светлина върху плувния басейн, покрит за през зимата. Ноа явно подлагаше Куп на кръстосан разпит.
– ...и ти също си получил доста лоша публичност. Извинявай за безцеремонността. Но това е признак на лош мениджмънт.
– Това е признак на лош късмет – контрира Куп.
– Знаеш, че от самото начало бях против това начинание – продължи Ноа. – Никога не съм харесвал идеята да се правят такива големи инвестиции в прищевките на професионални спортисти, които и без това имат повече пари, отколкото могат да похарчат. Присъстващите се изключват. Диъдри оставаше мълчалива, вслушана в отговорите на Куп и въпросите на Ноа.