– За нас инвестицията е прекалено рискова – рече Ноа. – Ние не познаваме развлекателната индустрия и не сме наясно с пазара.
– Беше ли наясно с китайския пазар за инсталации за пречистване на водата, когато направи онази инвестиция? - обърна се Куп към Диъдри. – Поемането на няколко добре пресметнати риска прави бизнеса по-интересен, нали?
Диъдри заговори за пръв път.
– Харесва ми идеята за разнообразие да инвестирам в така наречените "индустрии на греха", макар че Ноа изтъкна някои доста разумни възражения. Фактът, че той много рядко греши, е причината толкова да се колебая.
– Този път той греши – парира Куп, – И, Диъдри, колкого и да се наслаждавам на гостоприемството ти… и колкото и да ми се иска да работя с теб, вече е време да вземеш решение. Ще ти дам още два дни. След това ще продължа без теб.
Куп не желаеше да продължи. Пайпър знаеше, че Диъдри беше единственият партньор, който той искаше.
Диъдри далеч не изглеждаше притеснена
– Не мисля, че ще ти е нужно чак толкова дълго време – усмихна се тя.
– Пайпър! – Ноа се изправи. – Позволи ми да ти предложа нещо за пиене. Коктейл? Вино?
– Предпочитам бира. – Тя пристъпи в осветения кръг, – Каквото пие Куп.
– Явно двамата с Куп имате много сходни вкусове. Не е изненадващо, че работите заедно. – Ноа приближи до външния бар, – Това е още един от въпросите, които имам. Ти, изглежда, си довереница на Куп... Дали беше игра на въображението ѝ, или той придаде на думата някакъв скрит смисъл?
Ноа извади охладена чаша от малкия вграден хладилник.
– Знаем, че той беше велик куотърбек, но дали е велик бизнесмен?
За пръв път Диъдри показа признак на нетърпение.
– Как очакваш тя да отговори на въпроса ти?
– По свойствения и открит и честен маниер – отвърна Ноа, – Пайпър го познава по-добре от всички нас, а аз започнах много да ценя имението ѝ. Така че кажи ми, Пайпър. Виждаш ли Куп като капитан на индустрия?
– Виждам Куп като преуспяващ във всяко начинание, с което реши да се заеме – каза Пайпър предпазливо.
Ноа се приближи към нея с охладената чаши.
– Но дали ръководенето на нощни клубове е това, с което трябва да реши да се заеме? Кажи ни какво ти подсказва инстинктът?
Не. Абсолютно не. Куп повдигна вежда към нея. За пореден път четящ мислите ѝ. Тя взе чашата.
– Нямам намерение да оценявам надеждите и мечтите на Куп, но ще кажа само, че не бихте могли да изберете по-честен и по-трудолюбив бизнес партньор.
Икономката ги прекъсна със смутено лице. Причината тутакси стана ясна, когато двама униформени я последваха във вътрешния двор.
– Диъдри, тези мъже са от полицейското управление в Сейнт Чарлс.
Пайпър скочи на крака. Диъдри изглеждаше само любопитна.
– С какво мога да ви помогна?
Те не ѝ обърнаха внимание и се съсредоточиха върху Куп.
– Господин Греъм, ще трябва да дойдете с нас. Имаме заповед за вашия арест.
Куп пристъпи напред.
– Това е абсурдно. Какво е обвинението?
Полицаят изгледа мрачно Куп.
– Сексуално насилие.
19
Заповедта за арест беше издадена от град Чикаго. Някаква жена беше обвинила Куп в сексуално насилие в клуба в сряда вечерта.
Диъдри се взираше в него с нещо подобно на отвращение.
– Не ставай глупава – рече Пайпър остро. – Той не е насилвал никого. Натопили са го.
Куп я изгледа с неразгадаемо изражение.
Полицаите го отведоха с белезници, което щеше да срине Пайпър, ако не беше толкова бясна. Свърза се с адвоката му по телефона, преди полицейската кола да потегли от алеята.
Ръката на Диъдри трепереше, докато си наливаше питие.
– Аз… аз не мога да си представя, че той би извършил нещо подобно.
– Професионалните спортисти винаги смятат, че са над закона – подхвърли Ноа с почти самодоволно изражение. – Колкото повече научавам за света на Купър Греъм, толкова по-малко ми харесва.
И в този момент Пайпър си спомни.
Куп беше арестуван в предградията, вместо в града, затова щяха да си нужни няколко часа да се депозира гаранцията и да го освободят, но Пайпър не смяташе да го чака в полицейското управление. Вместо това тя си нахлузи черна качулка на главата и проникна в къщата на Ноа Паркс в града.
Ключалката не представляваше особено голямо предизвикателство, но обикновената къща от сив камък в Стрийтървил беше оборудвана с алармена инсталация, а пронизителните ѝ писъци щяха да и дадат само няколко минути за претърсване, преди полицаите да пристигнат.