Вътре миришеше на прясна боя. Лампите с таймери и коридора и всекидневната и осигуряваха достатъчно светлина, за да вижда къде стъпва.
АРАРАТ.
Беше зърнала номера в четвъртък вечерта, когато Диъдри бе дошла а "Спирала" и Пайпър я бе изпратила до колата. И докато Пайпър се връщаше обратно в клуба, червен лексус префуча толкова бързо покрай нея, че тя бе показала среден пръст на колата. Въпросният червен лексус имаше номер АРАРАТ. Планината, където се предполагаше, че е заседнал ковчегът.
Ноевият ковчег[28].
През онази нощ Ноа Паркс беше проследил Диъдри до клуба. Може би се е тревожел за безопасността ѝ, но Диъдри беше повече от способна да се грижи за себе си. По-вероятно бе той да нe е искал да я изпуска от поглед. Пайпър го бе наблюдавала по-рано през деня. Беше забелязала едва прикритата му неприязън към Куп и не ѝ бе трудно да се досети за причината. Минутите препускаха прекалено бързо. Лаптопът не беше в кабинета му в задната част на къщата. Тя хукна нагоре по стълбите и надникна в спалнята. Паркс беше прекалено голям работохолик, за да няма компютър в дома си, но къде беше? И какво съдържаше?
Тя отмъкна мобилния телефон на Ноа веднага, след като полицаите си тръгнаха, и се мушна с него в тоалетната на първия етаж. Като повечето заети хора, които почти не се отлепят от телефоните си, той не си беше направил труда да използва парола и тя много бързо намери едно много интересно късче информация. Но се нуждаеше от повече, а не можеше да остане прекалено дълго в тоалетната на Диъдри. Остави телефона върху масата във вътрешния двор, където той щеше да реши, че го е забравил, извини се, че няма да остане за през нощта, и потегли скоростно към града, където в момента извършваше първото си проникване с взлом.
Спусна се тичешком на долния етаж, докато пищящите звуци на алармата действаха на нервите ѝ. Не можеше да си позволи да остане по-дълго. Още един бърз оглед. Мина през всекидневната, кабинета. Нищо. Трябваше да изчезне, преди полицията да е пристигнала. Мина отново през кухнята. И ето къде беше. Върху гранитния плот. Пайпър го грабна, изхвърча през задния вход. На бегом мина по алеята и се метна в колата си.
Щом се озова в офиса си и спря да трепери, си направи кана с кафе. За да се освежи и да не заспи. Сетне се настани зад бюрото и се захвана да копира съдържанието на твърдия диск на лаптопа в компютъра си.
Час по-късно имаше пълен достъп до файловете му.
Мобилният ѝ иззвъня. Ти вдигна глава от бюрото и пипнешком го затърси. Осем часът сутринта. Беше спала по-малко от час.
– ...ло – изграчи тя.
– Хубаво е да знам колко много те е грижа за мен. – Нетипичната мрачна нотка в гласа на Куп я успокои, както нищо друго не би могло.
– Аха, ами имах да върша куп неща, а и се обадих на адвоката ти. Нали? – Тя грабна чашата си. Отпи от студеното кафе и потръпна.
– Няма ли да ме попиташ?
Пайпър разтри очи.
– За какво?
– Бях обвинен в сексуално престъпление! – взриви се той. – Пуснат съм от ареста под гаранция!
– О, това ли?
– Да не смяташ, че е някаква шега?
– И през ум не ми е минавало. – Гневът, който тя едва успяваше да обуздае, изригна на повърхността. – Хиляди жени не съобщават, че са били изнасилени, защото се боят, че ще ги нарекат лъжкини. А сега това. Това е прекалено. Куп. Кълна се, че ще изоблича този, който те е натопил.
Настъпи толкова продължително мълчание, че тя реши, че е затворил. Но сетне го чу да прочиства гърлото си. Гласът му прозвуча странно напрегнат.
– Благодаря.
– Няма за какво.
– С какво си била заета? – Той не каза обичайното: "Какво става?". По-скоро прозвуча като: "Искам пълен отчет".
– Имах да върша някои неща. Ще ти се обадя по-късно. – Тя прекъсна връзката и затвори телефона. Дотук с работата в екип.
Докато се опитваше да разкърши схванатия си врат, насочи отново вниманието си към компютъра, където новинарските бюлетини вече разтръбяваха новината за арестуването на Куп. Несправедливостта на случващото се окончателно я разсъни.
В кошчето за изтритите файлове в лаптопа на Ноа Пайпър беше открила имейл от ферма за насекоми. Благодарим за поръчката... Колкото и задоволителна да беше находката, тя бледнееше пред още нещо, на което се бе натъкнала. Когато сви телефона на Ноа, Пайпър видя телефонен номер, на който той се бе обаждал нощно време, понякога дори в два сутринта. Номерът фигурираше толкова често, че тя беше потъпкала всичките си морални принципи, в които вярваше, и бе проникнала в дома му, за да открадне компютъра, който се надяваше, че е там, и който щеше да ѝ даде повече информация за тайния живот на Ноа Паркс.