Няколко часовото ровене във файловете ѝ бе предоставило това, което търсеше – връзка между номера и името Рошел Мове. По рождение Елън Ингли. На телефона нямаше снимки, но за това пък ги имаше в изобилие в компютъра, които бе откраднала. Млада, много красива блондинка. На две от фотографиите красавицата беше с Ноа, но на повечето Рошел/Елън беше сама… и гола. И тогава, на зазоряване, се натъкна на златна мина. Мистериозен банков трансфер, направен преди два дни.
Избликът на адреналин още не беше стихнал. Откакто детективската ѝ агенция бе отворила врати, нищо не бе толкова задоволително, както работата, която току-що беше свършила. Ала чувството за добре свършена работа не можеше да изтрие увереността ѝ, че Ноа Паркс не беше единственият престъпник наоколо.
Пайпър погледна към отсрещната стена на кантората, където в рамки бяха окачени постери от "Истински детектив"[29]. Никога не си бе представяла, че може да престъпи закона, а ето че го бе сторила. Беше загърбила принципите си и бе пренебрегнала закона, сякаш не се отнасяше за нея. След като всичко това приключеше, щеше да се наложи да направи една щателна и доста неприятна преценка на това, в което се беше превърнала.
– Не те моля да ми кажеш името ѝ – заяви тя на Ерик, когато няколко минути по-късно говори с него по телефона. – Всичко, за което те моля, е да провериш дали името, което ще ти съобщя е същото като на жената, обвинила Куп. Само едно просто "да" или "не".
Той ѝ се обади десет минути по-късно.
– Откъде се сдоби с тази информация?
Вместо да отговори на въпроса му, тя му даде адреса на Елън Рошел и му каза, че ще се срещнат там след половин час.
Разпитът на Елън беше кратък и безмилостен. Както се оказа, Елън започнала да работи като компаньонка, за да изплаща студентските си заеми, но много скоро установила, че тази работа е доста по-изгоден начин да печели насъщния си, отколкото е работата, която би могла да получи с бакалавърската си степен по комуникации. Ноа бе един от първите ѝ клиенти. Въпреки че Пайпър нямаше доказателство, че десетте хиляди долара, които беше прехвърлил от своята банкова сметка, са се озовали в сметката на Елън, тя разполагаше с достатъчно подробности, за да притисне момичето, и Елън се пречупи и призна, че е излъгала за Куп.
Това – мислеше си, Пайпър, докато Ерик отвеждаше любовницата на Ноа в полицейския участък – е възмездие за всички жени, които са казали истината, а никой не ни е повярвал..
Диъдри се беше върнала от фермата в града. Пайпър се обади в офиса ѝ и си уговори среща за три следобед. Това ѝ осигуряваше време колкото да си вземе душ и да се преоблече, Когато излезе от кантората, си представи как цяла армия от папараци е обсадила сградата, където живееше Куп, и ѝ се искаше да се хвърли между него и всеки един от тях.
Желанието да го защитава беше толкова необуздано, че я изплаши. Опита се да планира предстоящата среща с Диъдри, но беше дотолкова замаяна от липсата на сън, че машинално отби по Линкълн Скуеър. И там, до фонтана, седеше възрастен мъж, надянал на главата си викингски шлем с рога.
Шлем с рога, каквито носеха феновете на "Минесота Вайкинс".
Сега нямаше време за това, но вместо да отмине, тя зави към мястото с табела: "Не е паркинг", изскочи от колата и закрачи към него. Мъжът не я забеляза, докато тя не се приближи на десетина метра, тогава скочи от мястото си и се затича. Пайпър хукна след него.
– Полиция! – изкрещя с пълно гърло.
Наистина е потискащо да осъзнаеш колко е трудно да се върнеш в правия път, след като веднъж си се отклонил в грешната посока.
Веднага щом го настигна, тя видя, че той не бе Хауард Берковиц. Лицето му беше по-слабо, а косата – по-сива. Но двамата бяха с еднакъв ръст, еднакво телосложение, приблизително на една и съща възраст и удивително си приличаха.
– Не съм направил нищо лошо – каза мъжът с познатия акцент на човек, роден и отраснал в Чикаго.
– Знам, че не сте. – Тя се опита да си придаде дружелюбен вид, за да разбере мъжът, че не представлява заплаха за него. – Всъщност аз не съм полицай.
– Тогава защо тичате след мен? И преди съм ви виждал. Вие ме преследвахте преди две седмици.
– Това е дълга история. Няма да ви сторя нищо лошо, кълна се. Бихте ли ми направили една голяма услуга, като ми позволите да ви почерпя с чаша кафе, докато ви обяснявам?