– Простено ти е.
Младата жена вдигна чашата с вино, която ѝ бе дал.
– Да пием за невинността.
– Не и в тази рокля.
Роклята с широко деколте разкриваше раменете ѝ до ключиците, но прикривате останалата част от тялото.
– Говорех за теб.
– Знам – усмихна се той. – Как се досети?
Тя му разказа за номера на колата на Ноа.
– Не е кой знае каква следа.
– И интуиция. Той се суетеше около Диъдри и имаше нещо в поведението му към теб, което беше по-скоро лично, отколкото професионално.
Куп отпусна ръка върху бара и я прониза с един от онези свои погледи, които сякаш четяха мислите ѝ,
– Как се сдоби с компютъра му? - Бе повдигнал темата, за която тя най-малко искаше да мисли.
– По незаконен начин. – Пайпър се втренчи в чашата си. – Превръщам се в човек, когото не уважавам. Един от онези, които са толкова съсредоточени върху крайната цел, че не ги е грижа как ще я постигнат.
– Нарича се страст.
Тя имаше друга дума за това. Неетичност.
Куп я наблюдаваше как отпива от виното си. Не беше щастлива, а той искаше да бъде. Трябваше да бъде щастлива.
Той извади поднос с месни предястия, сирене, маслини и пролетни рулца и го отнесе до най-близката маса. Тя го последва с чашите вино в ръце, опитвайки се да запази равновесие върху сандалите с високи токчета, които ненавиждаше.
Не бе повярвала, че той е насилил когото и да било. Нито за миг. Беше се подразнила, когато той я притисна за това – като че ли ѝ губеше времето с повдигането на този въпрос. Никой никога досега не бе имал толкова сляпа вяра в него. Какво, по дяволите, трябваше да прави един мъж с жена като нея?
Тя се плъзна върху пейката, роклята и се повдигна върху бедрата, което бе достатъчно той да изгуби нишката нa мисълта си. Дори без вечерен грим, миглите ѝ бяха дълги и гъсти, а блестящите ѝ устни, ухаещи на канела, биха така подканващи. Той най-много обичаше лицето ѝ без грим. Но се радваше, че тя си бе направила труда да се нагласи заради него.
– Тази среща ми се струва много официална – отбеляза Пайпър.
– Такава е. Празнуваме. – С това, което бе направила, тя бе заложила на карта разрешителното си за детектив и това го притесняваше много повече, отколкото мисълта, че има нужда от някого, който да решава проблемите му.
– Не изглеждаш щастлив – подхвърли тя.
– Много съм щастлив.
– Тогава защо се мръщиш?
– Защото се опитвам да не се държа като животното, каквото съм, представяйки си какво има под роклята ти. Не се гордея със себе си.
Пайпър се усмихна.
Куп остави чашата си.
– Хайде да танцуваме.
– Наистина ли?
– Защо не?
Тя улови ръката му и стана от пейката. Той я поведе към дансинга. Странно бе да осъзнае, че за пръв път можеше да танцува в собствения си клуб само за удоволствие.
И наистина беше удоволствие.
Усещането за сладкото ѝ тяло, притиснато към неговото, беше почти болезнено, макар да съжаляваше, че когато програмира музиката, не бе пропуснал тази прекалено сантиментална балада на Ед Шийрън. От друга страна, пасваше на настроението му,
– Това е странно – пророни тя и опря глава до брадичката му, притискайки се по-плътно към нето,
– Само да не беше такава романтичка.
Тя се засмя. Защо той не спираше да се тревожи, че може да я подведе, когато тя беше толкова твърдо стъпила на земята и далеч не летеше в облаците?
Двамата танцуваха, без да разговарят, с преплетени ръце, полюшващи се тела, дишайки един и същи въздух. Песента на Шийрън свърши и Ета Джеймс запя своя хит "Най-после". Той я поведе обратно към пейката.
Пайпър бодваше от ордьоврите, хранейки се с изящество, което винаги го озадачаваше. Трябваше да ѝ каже колко много означава за него нейното доверие. Вместо това я помоли да му разкаже най-подробно за всичко, което бе направила, откакто полицията го отведе с белезници, до срещата им в офиса на Диъдри.
– Първо ще ти разкажа за най-хубавата част, – И тя му описа как е намерила мъжа, когото госпожа Берковиц мислеше за своя мъртъв съпруг.
– Невероятно! – възкликна Куп, когато тя свърши. – И колко ти плаща госпожа Б. За тази работа?
– Двеста долара. Възнамерявах да я заведа на вечеря, но сега се надявам да заведа и двамата.
– Имаш добро сърце, Пайпър Дъв.
Тя набоде едно кубче сирене.
– И разтеглива етика.
Куп стана, за да вземе бутилката "Каберне" от бара.
– Продължавай. Разкажи ми всичко.
– Не искам.
– Толкова ли е лошо?